ПИСМА / 002

 

                                                                       Адреси за кореспонденция:

                                                        Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       (тел. 868-77-14)

                                                                       София – 1172

 

                                                                    Ст. н. с. Янко Янков

                                                        Институт за правни науки при БАН

                                                        ул. “Сердика” N 4

                                                        София – 1000

                                                                       **************************************

                                                                       30 септември 2005 г.

 

 

Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия?

LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

 

 

До Негово Превъзходителство

г-н Карл Дийм,

Извънреден и пълномощен Посланик

на Република Австрия

ул. “Шипка” № 4

София – 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Филип Беке,

Извънреден и пълномощен Посланик

на Кралство Белгия

пл. “Велчова завера” № 1

София – 1126

 

До Негово Превъзходителство

г-н Джеръми Хил,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Обединено Кралство Великобритания

и Северна Ирландия 

ул. “Московска” № 9

София - 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Харалд Киндерман,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Федерална Република Германия

ул. “Фредерик Жолио-Кюри” № 25

София - 1113

 

До Негово Превъзходителство

г-н Прокопиос Мандзуранис

Извънреден и пълномощен Посланик

на Република Гърция

ул. “Сан Стефано” № 33

София – 1504

 

До Негово Превъзходителство

г-н Свенд Бойе Мадсен

Извънреден и пълномощен Посланик

на Кралство Дания

бул. “Княз Дондуков” № 54

София – 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Джефри Кийтинг

Извънреден и пълномощен Посланик

на Ирландия

бул. “Ал. Стамболийски” № 55, етаж 4

София – 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Фернандо Ариас Гонсалес,

Извънреден и пълномощен Посланик

на Кралство Испания

ул. “Шейново” № 27

София – 1504

 

До Негово Превъзходителство

г-н Джан Батиста Компаньола,

Извънреден и пълномощен Посланик

на Република Италия

ул. “Шипка” № 2

София – 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Андреас Игнатиу,

Временно управляващ дипломатическата мисия

на Република Кипър

кв. “Изток”, ул. “Ю. Гагарин”,

блок 154-А, етаж 1, ап. 2

София – 1113

 

До Нейно Превъзходителство

г-жа Славомир Даброва,

Извънреден и пълномощен Посланик

на Република Полша

ул. “Хан Крум” № 46

София – 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Мариу Жезуш Душ Сантуш,

Извънреден и пълномощен Посланик

на Република Португалия

ул. “Ивац Войвода” № 6

София – 1124

 

До Негово Превъзходителство

г-н Михал Котман,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Република Словакия

бул. “Янко Сакъзов” № 9

София – 1504

 

До Негово Превъзходителство

г-н Йеньо Фалер,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Република Унгария

ул. “6-ти Септември” № 57

София – 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Кауко Ямсен,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Република Финландия

ул. “Бачо Киро” № 26-28, ет. 5 

София – 1000

 

До Негово Превъзходителство

г-н Ив Сен-Жур,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Република Франция

ул. “Оборище” № 27-29

София – 1504

 

До Нейно Превъзходителство

Вилем Александер ван Ее,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Кралство Холандия

ул. “Оборище” № 15

София – 1504

 

До Негово Превъзходителство

г-н Петр Докладал,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Република Чехия

бул. “Янко Сакъзов” № 9

София – 1504

 

До Негово Превъзходителство

г-н Бертил Рут,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Кралство Швеция

ул. “Алфред Нобел” № 4

София – 1113

 

До Негово Превъзходителство

г-н Джон Байърли,

Извънреден и Пълномощен Посланик

на Съединените Американски Щати

кв. “Лозенец”, ул. “Козяк” № 16

София – 1407

 

Информационно копие:

До г-н Георги Първанов

Президент на България

бул. “Княз Дондуков” № 2

София – 1000

 

До г-н Максим Минчев,

Генерален директор

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

София - 1124

 

До Радио “Би Би Си”,

Български отдел, Софийско кореспондентско бюро,

ул. “Княз Борис І” № 67

София – 1000

 

            Ваши Превъзходителства,

            Нямах абсолютно никакво намерение да пиша това писмо до Вас, но неговото написване се налага поради обстоятелството, че когато вчера посетих канцеларията на Президентството, за да предоставя информационното копие на текста на писмото ми до Вас, което официално бях адресирал и “До г-н Георги Първанов, Президент на България”, за пореден път се сблъсках с установения още от времето на класическия комунизъм ред; поради това обстоятелство и както съдържанието, така и тонът на настоящето ми писмо неизбежно ще са зависими от този ми именно сблъсък.

            При това, ако прегледате старите ми писма до Вас (които, впрочем, съм публикувал в шестте тома на моята документална книга), непременно ще констатирате, че същият този ред е господствувал в институцията на Президентството и при всичките предишни президенти, и че върху съдържанието на този ред не е било оказало абсолютно никакво влияние т. нар. “политическа принадлежност” на Президента. Или казано с други думи – въпросният комунистически по своята същност ред никога не е бил напускал институцията на българското Президентство и въобще не е зависял и не зависи от формалният белег, наречен политическа принадлежност на Президента.

            Накратко казано: служителката от канцеларията на Президента, задължението на която беше да приеме предоставеният й от мен хартиен (книжен) външен вид на писмото ми, да го заведе в намиращата се на бюрото й регистрационна книга и да ми даде съответният т. нар. “регистрационен номер”, наистина все пак взе предоставеният й материал, но отказа да ми даде регистрационен номер. Когато поисках обяснение за причините, тя започна да ми изтъква такива кретенски аргументи и съображения, каквито нито един нормален човек не би могъл да изтърпи и на които тук сега не бих искал да се спирам.

            Ваши Превъзходителства,

            Във връзка с горепосочената случка намирам за уместно да Ви разкажа няколко неща.

            Когато през април 2000 г. един журналист от в-к “Стандарт” ми се обади по телефона и ме попита какво мисля относно интензивно разпространяваните в българските медии твърдения, че мафията е била успяла да проникне и да внедри свой агенти в системата на държавата, аз му развих тезата, че ако мафията е била проникнала вътре в държавата, то ние щяхме да имаме шанс, тъй като след като изгоним мафията, държавата ще остане чиста; но ние нямаме шанс да изчистим държавата, тъй като трябва да я унищожим заедно с мафията и едва след това да си постоим друга държава; моята теза бе, че не мафията е вътре в държавата, а обратното – държавата е вътре в мафията и е част от нейното ниско-йерархично ниво. Аз, разбира се, въобще не очаквах, че така развитата от мен теза ще бъде публикувана, но ... случи се така, че тя би публикувана в понеделник на 15 май 2000 г., а днес текстът на тази публикация се съдържа на с. 198-201 на Том 5 на “Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

            Само преди около три седмици, на 09 септември т. г., в едночасово предаване по телевизия “СКАТ”, в емисията на Георги Ифандиев аз доразвих въпросната теза, при което изрично и ясно обосновах съображението, че от гледна точка на мафиотската йерархия, различните висши държавни служители имат същата йерархична позиционност, каквато имат и организаторите и редовите членове на проститутските вертепи; и тъй като, освен това, както сексуалните проститутки, така и политико-държавните проститутки се набират чрез предварително тотално смазване на човешката им същност и поставянето им в зависимост от мафията, то не съществува никаква принципна пречка, когато някои реши да се обърне към Президента, Главният прокурор, Министър-Председателя, който и да е министър и пр., да употреби обръщението “Мадам Президент”, “Мадам Главен Прокурор”, “Мадам Премиер”, “Мадам Министър”, и пр.; и че най-синтетичният пример относно факта, че господарят на всичките е един и същ е този,  че докато синът е “мадам” на българските проститутски от някакъв си вертеп в Испания, то в същото време бащата (Станимир Илчев) е “мадам” на политическите проститутки от парламентарната група на управляващата партия.

            Ваши Превъзходителства,

            Както във връзка с посоченото събитие (със служителката на Президента), така и с така развитата моя теза, намирам за уместно тук и сега да оповестя информацията, с която разполагам и съгласно която: Þсегашният Президент на България господин/мадам Георги Първанов е бил агент на Първо Главно управление при Държавна сигурност; Þнеговият агентурен псевдоним е бил “Гоце”; Þа неговият агентурен ръководител е бил офицерът Цветан Начев.

            Или иначе казано: благодарение на всесилната Червена мафия някогашната редова политическа проститутка “Гоце” днес е издигната до “мадам” на останалите политически проститутки в Президентството и в България.

30 септември 2005 г.                                                                     Янко Н. Янков