ПИСМА / 004

                                                                       Адреси за кореспонденция:

                                                        Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       (тел. 868-77-14)

                                                                       София – 1172

 

                                                                    Ст. н. с. Янко Янков

                                                                       Институт за правни науки при БАН

                                                                       ул. “Сердика” N 4

                                                                       София – 1000

                                                                       **************************************

                                                                       06 декември 2005 г.

 

 

Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия?

LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

 

 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите,

членове на Европейския съюз и САЩ

 

До г-н Никола Филчев

Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2

София – 1000

 

До г-н Румен Петков

Министър на вътрешните работи

ул. “Шести септември” № 29

София - 1000

 

Информационно копие:

До г-н Георги Първанов

Президент на България

бул. “Княз Дондуков” № 2

София – 1000

 

До г-н Максим Минчев,

Генерален директор

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

София - 1124

 

До Радио “Би Би Си”,

Български отдел, Софийско кореспондентско бюро,

ул. “Княз Борис І” № 67

София – 1000

 

            Ваши Превъзходителства,

            Господин Главен Прокурор,

            Господин Министър на вътрешните работи,

            Снощи, понеделник, 05 декември 2005 г., около петнадесетина минути преди 22 часа, по домашният ми телефон се обади някакъв мъж, който с естествено спокоен глас, елегантен тон и такъв смислов контекст на думите, от който се разбираше, че трябва предварително да ми е ясно, че разговарям с ченге от бившата Държавна сигурност, ми каза, че ако се съглася да ми бъде издигната кандидатурата за Главен прокурор на България не само ще се размина с назначаването, но и близките ми ще бъдат погребани заедно с мен; както и че ако водещият на предаването “Между редовете” в Телевизия “СКАТ” Георги Ифандиев продължава да ми прави реклама, то и него ще го постигне същото.

            Тъй като въобще не ми беше известно да съм имал каквото и да е намерение да се кандидатирам за Главен прокурор (понеже не само много добре и лично познавам всички досегашни главни прокурори, но и защото превъзходно зная, че те биват издигани и назначавани именно защото по-рано са били агенти на Държавна сигурност, а сега са безропотни слуги на българския филиал на руската Червена мафия), и тъй като въобще не бях гледал предаването същата вечер, след половин час се обадих по телефона на Георги Ифандиев и от него узнах, че той просто е бил прочел текста на едно писмо, копие от което е било изпратено до телевизията, и от което е видно, че някакъв Граждански Комитет е бил изпратил такова предложение, адресирано до Висшия съдебен съвет.

            Ваши Превъзходителства,

            Господин Главен Прокурор,

            Господин Министър на вътрешните работи,

            Не съм съгласен да живея безропотно и ще продължавам да се съпротивлявам срещу поддържаната от всичките вас политическа система, която дава възможност на престъпниците от бившата Държавна сигурност и сегашната Червена мафия да ми отправят закани и да се опитват да ми диктуват какво да бъде моето гражданско и политическо поведение.

            Поради това категорично настоявам да извършите всичко, което е необходимо да бъде образувано спешно наказателно производство и да бъде обезпечено налагането на съответното наказание на лицето, което не само бе осъществило по отношение на мен т. нар. телефонен тероризъм, не само бе заплашило със смърт мен, семейството ми и един български журналист, но бе извършило нещо много по-зловещо – бе направил опит да всява страх, да не позволява проявяването на естествена гражданска позиция и да манипулира политическите процеси в България.

06 декември 2005 г.                                                                       Янко Н. Янков