ПИСМА / 012

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       03 април 2006 г.

 

Към:

LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

 

 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента Георги Първанов

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Изпълнителния директор

на “Медиа” холдинг АД и

Главен редактор на

в-к “Труд” ТошоТошев,

ул. “Екзарх Йосиф” № 119

1000 София 

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

Информационно копие:

До всички заинтересовани и интересуващи се

български и чуждестранни институции и личностни

 

 

1.

            Ваши Превъзходителства,

            Господин Президент,

            Господин ръководител на един от гласовете на българското “свободно” слово,

            Наистина би могло да се счита, че строго формално главният адресат на настоящите редове е институционалният и персонален субект Тошо Тошев, встъпващ в качеството му на Изпълнителен директор на “Медиа” холдинг АД и Главен редактор на в-к “Труд”, но това, всъщност, съвсем не е така; тъй като, поне за мен, това лице е само една от знаковите персонификации на протичащите у нас зловещи социално-политически трансформационни процеси, в най-дълбоката основа на които е залегнала стратегията на най-интензивното използуване на медиите за най-жестока саморазправа с всеки, който би се опитал да се противопоставя на тоталното мафиотизиране на българското общество.

            Така или иначе, поне с настоящите редове и поне за ритуал, днес аз правя официално достояние на всички вас факта на моето официално манифестирано добронамерено обръщение към това лице и се надявам вие, Ваши Превъзходителства и Господин Президент, да станете свидетели на неговото по-нататъшно, несъмнено знаково, поведение във връзка със съдържанието на това  писмено изложение.

            Разбира се, съвсем непосредственият повод за тези мои редове е публикуваният в днешния брой на вестника журналистически материал на Валентина Петкова, обозначена в специалното каре като “Политически наблюдател”. Тъй като и самият аз преди време, в продължение на цели шест години бях собственик и издател на вестник, съвсем професионално ще отбележа, че фактът, че нейният материал е публикуван не в нейната строго профилирана, а в съвсем друга рубрика, недвусмислено свидетелствува, че журналистите от въпросната рубрика напълно благоразумно са отказали да изпълнят специалната поръчка, изпълнението на която В. Петкова, очевидно, не е могла да откаже.

            Пак в духа на професионалните оценки мога да кажа, че В. Петкова наистина високопрофесионално се е справила с възложената й специална оперативно-манипулативна поръчка, с което несъмнено е доказала съвсем не професионалните си качества на журналист, а напълно други качества, на които тук и сега няма да се спирам.

            Освен това, изрично подчертавам, че тук и сега няма да обръщам внимание на думите от интервюто на фамозния академик Иван Юхновски, тъй като те ще бъдат разгледани в друг и адресиран към самия него, коментар, при което си запазвам правото по-късно да поискам от вестника правото на равностоен по обем и място отговор.

            Също така изрично подчертавам, че тук и сега няма да подлагам на специален коментар и конкретните думи на “Политическия наблюдател” Валентина Петкова, тъй като бих желал преди това да й дам шанса и възможността да поправи допуснатата напълно недопустима за един почтен журналист поведенческа грешка.

            Става въпрос за това, че при подготовката на своя журналистически материал Валентина Петкова не само въобще не се е била обърнала към мен за получаване на допълнителна информация по третирания от нея случай, но дори си е позволила съвсем лекомислено или напълно тенденциозно да пренебрегне редица изключително съществени “информационни възли”, съдържащи се във въпросното мое писмено изложение.

            А това обстоятелство, поне според мен, категорично поставя под изключително сериозно съмнение не само нейната искрена журналистическа заинтересованост за откриването и описването на истината, но дори поставя въпроса “дали тя въобще е виждала въпросното писмено изложение, което е коментирала, или просто в духа и оперативната практика на определени специални държавни или недържавни институционални сили на нея й е бил даден изготвен от самите тях готов материал, който тя чиннопоклонно и послушно е подписала като неин авторски, и е предоставила за публикуване?”.

2.

            Така, във връзка с гореизложеното, предлагам на Изпълнителния директор на “Медиа” холдинг АД и Главен редактор на в-к “Труд” г-н ТошоТошев да възложи на въпросната журналистка да преразгледа и преоцени съдържанието и значението на думите, които е вложила във въпросния материал, и които се отнасят конкретно до мен.

            Според моето скромно мнение, ако това бъде направено и ако задачата на ръководената от г-н Тошо Тошев “информационна империя” наистина е информацията, на не дезинформацията, то ще бъде уместно новата преценка спешно на намери своето място на страниците на същия вестник.

            Тъй като ако въпросната журналистка ме бе потърсила и ме бе попитала каквото и да е по повод подготвяния от нея журналистически материал, аз щях лично да й предоставя доста богат набор от мои материали; и тъй като тя не е направила това, сега имам удоволствието не да й дам наготово въпросните материали, а само да я препратя към тях, като й посоча, че тяхното прочитане може да бъде осъществено в: →Националната библиотека; →Централната библиотека на Софийския университет и в три от факултетните библиотеки; →Централната библиотека на БАН и в три от институтските библиотеки; и →Библиотечния и архивния отдел на БТА.

            Става въпрос за:

            1) с. 338-444 от Том 1 на моята книга “Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

            2) с. 498-513 от Том 2 на моята книга “Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

            3) с. 160-169 от Том 3 на моята книга “Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

            4) с. 2-17 от Том 4 на моята книга “Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

            5) с. 100-113, с. 324-327 от Том 5 на моята книга “Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

            6) с. 187-195, с. 384-386, с.444-451, с.471-475, с. 499-500, с. 502 от Том 6 на моята книга “Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

3.

            Обръщам специално внимание на обстоятелството, че ако Валентина Петкова наистина е била видяла и лично е била ползувала въпросния подписан от мен материал, то тя: а) първо е щяла да забележи, че това е десетият поред материал; б) ако наистина е носител на насочената към разкриването на истината вечно жива журналистическа искра, то тя е щяла да потърси (поне в отдела на БТА) и останалите такива (предхождащи и последващи го) материали; в) ако тя бе направила всичко това и ако наистина е добросъвестен журналист, в никакъв случай не би употребила укоримите и недопустими от нормалната журналистическа етика и от правото думи.

            Освен това, обръщам специално внимание на обстоятелството, че: а) самата тя съвсем непредпазливо е дала възможност на читателя да разбере, че моят материал й е бил даден (ако изобщо й е бил даван!): →или лично от фамозния академик; →или от някакъв техен общ високойерархичен фактор на властова, икономическа или друга зависимост; →или просто от “почетната” (но, очевидно непочтена!) севлиевска или друга връзка между Т. Тошев и И. Юхновски; б) и че тя не само не е имала никаква друга възможност да се сдобие с този мой писмен материал, но дори и не е имала никакво ясно изразено желание да замаскира източника си и да предпостави заблуждаващото внушение, че го е била получила примерно от архивно-справочния отдел на БТА, от Президента Георги Първанов или от някои от европейските посланици в София.

4.

            Освен това, обръщам специално внимание на обстоятелството, че на 20 октомври 2003 г. бях изпратил по пощата препоръчано писмо, адресирано лично до г-н Тошо Тошев, с което му предоставях документация от 28 страници, от която е видно, че някогашната българска Държавна сигурност е била изработвала специални фалшификати, предназначението на които е било да бъдат манипулативно представяни като автентични и да служат като основание за моето компрометиране пред западните журналисти и дипломати, с които по онова време съм контактувал и обсъждал проблемите за човешките права в социалистическа България.

            Специално подчертавам: →както обстоятелството, че това писмо е публикувано на с. 303-304 на Том 6 на посочената документална поредица; →така и обстоятелството, че г-н Тошо Тошев напълно преднамерено не е направил абсолютно нищо, за да отрази този факт.

            Подчертавам последното, тъй като почти всички вестници от неговата “информационна империя” преди това бяха ползували и разпространявали въпросния ченгеджийски фалшификат, и по силата на журналистическата и чисто човешката етика след получаването на тези опровергаващи материали би трябвало лично Тошо Тошев да се извини и да изрази съжалението си, че негови издания са били не само обикновени консуматори, но и активни разпространители на фалшификата. Тъй като, обаче, такова извинение въобще не последва, аз съм категоричен в извода си, че ползуването на тези фалшификати от вестниците на Тошо Тошев е била напълно преднамерено и с пределно ясното съзнание за престъпно погазване на истината.

            Посочвам това обстоятелство както като почти пълна аналогия на днешния случай на абсолютно недобросъвестно и дори престъпно журналистическо интерпретиране, така и с официалното предложение, отправено към г-н Тошо Тошев в необходимото разумно едноседмично време да вземе необходимите разумни мерки.

            Забележка: Настоящето мое изложение е предоставено на редакцията на в-к “Труд” по два начини: а) чрез лично посещение в редакцията още вечерта на 03 април (понеделник); и б) чрез препоръчано писмо, подадено в пощенската служба на 04 април (вторник).

03 април 2006 г.                                                                              Янко Н. Янков