ПИСМА / 013

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       05 април 2006 г.

 

Към:

LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

 

 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента на България

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Главния прокурор на България

бул. “Витоша” № 2

1000 София

 

До Министъра на вътрешните работи

ул. “Шести септември” № 29

1000 София

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

            Ваши Превъзходителства,

            Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

            От изложенията ми от настоящата поредица, имащи дати 06 декември 2005 г. и 07 март 2006 г. е видно, че след като на 05 декември 2005 г. анонимен телефонен терорист заплаши с убийство мен, членовете на семейството ми и един български журналист, въпреки моите настойчиви писмени и устни (телевизионни) настоявания за разследване, до днес Прокуратурата и Министреството на вътрешните работи не са направили абсолютно нищо както за разкриването на престъпното лице, така и за евентуалното обезпечаване на моята, на семейството ми и на въпросния журналист сигурност - ако не чрез друго, то поне най-малко с адекватен професионален съвет.

            Дори нещо повече – вече разполагам с напълно достатъчни доказателства и обосновани съображения, даващи ми основание да бъда напълно категоричен в твърдението си, че така посоченото събитие е било и продължава да е част от оперативен сценарии, ръководен именно от специалните отдели на Министерството на вътрешните работи, действуващи като високопрофесионални престъпни слуги на българския филиал на руската Червена мафия, представляващ днешен трансформационен наследник на бившите съветски специални служби.

            Съвсем накратко тук и сега ще регистрирам и поредното събитие, доказващо по достатъчно красноречив съпоставителен начин основателността на посоченото мое категорично твърдение.

            На 03 април т. г., понеделник, по телефона ми се обади офицерът Петков - служител на ръководения от официра Иван Манев Отдел за борба с тероризма в Столичната Дирекция на Министерството на вътрешните работи и ме покани да го посетя доброволно в сградата на полицейското ведомство, за да бъда разпитан. Тъй като изрично поисках повече информация относно повода на тази „спешна телефонна покана за доброволно посещение”, офицерът Петков достатъчно любезно ме информира, че му е било наредено спешно да ме разпита по повод оплакване, направено пред органите на МВР от председателя на БАН акад. Иван Юхновски във връзка с текста на моето изложение (от настоящата поредица) от 27 март 2006 год., от който текст било видно, че въпросният академик се е бил намирал в ситуация на терористична заплаха.

            Категорично настоявам не само да бъде снето на писмен носител съдържанието на несъмнено задължително записания чрез аудиотехника наш разговор, но и самият офицер Петков да бъде раздпитан и писмено да потвърди съдържанието му. Освен това категорично настоявам да ми бъде дадено копие както от писмото на акад. Иван Юхновски, с което той е поискал полицейска защита и е посочил моето име като свидетел или терорист, така и резолюциите и другите писмени доказателства относно разпорежданията на съответните полицейски началници.

            Във връзка с това изрично подчертавам, че в случая с акад. И. Юхновски служителите на МВР са действували и действуват не само изключително спешно, но и съвсем явно пристрастно, тенденциозно и незаконосъобразно, което обстоятелство, от своя страна, по недвусмислен начин доказва тезата, че въпросното полицейско поведение е било и продължава да е елемент от специално предварително планирано секретно оперативно мереприятие против мен. Впрочем, доколкото зная, поне от няколко години това оперативно мероприятие има кодовото наименование ДОР „Парастас”, а както вече би трябвало вие да знаете поне от моите изложения до вас (а също така и от с. 420 от Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика”), въпросната кодова дума означава „жертвоприношение”, или още по-точно – „извършване на съвкупност от магически и реални физически оперативни действия, облекчаващи по-бързия преход на даден човек от света на живите в свещения свят на мъртвите”.

            Правя гореформулираните искания, тъй като отново и за пореден път изрично обвинявам Министерството на вътрешните работи като цяло и в частност генерал Иван Чобанов в престъпно организиране и ръководене на дългогодишна и систематична оперативна дейност против мен, семейството ми и приятелите ми.

            Във връзка с това, с настоящите редове писмено потвърждавам, че по време на разговора ни с офицера Петков съм казал следното:

            * да бъде изрично отбелязано във въпросната документация, че ако неговите началници считат, че моето лично присъствие е належащо във въпросните полицейски процедури, да знаят, че ще могат да го обезпечат само по един-единствен начин, а именно - чрез т. нар. „принудително отвеждане”;

            * че е изключително показателен фактът, че във връзка с моето оплакване за наличие на терористична заплаха притив мен, моите близки и един журналист, същият този Отдел за борба с тероризма е реагирал за първи път едва няколко месеци след писменото ми оплакване, при това едва след устното излагане на фактите в едно телевизионно предаване, при което, обаче, реакцията е такава, че до днес - вече половин година - все още не е направено абсолютно нищо и все още не ми е даден абсолютно никакъв писмен отговор;

            * че е изключително показателен съпоставителният факт, разкриващ обстоятелството, че при моето оплакване оперативното поведение на служителите на МВР е коренно различно от поведението им по повод оплакването на престъпника Иван Юхновски, и че това е така, тъй като в миналото въпросното лице е бил агент и офицер от две престъпни управления на българската Държавна сигурност, а именно Четвърто Главно управление на ДС и Четвърти отдел на Първо Главно управление на ДС, както и обстоятелството, че днес същото това лице обслужва българския филиал на руската Червена мафия, а Министерството на вътрешните работи е само една от нискойерархичните структури на този мафиотски филиал.

05 април 2006 г.                                                                              Янко Н. Янков