ПИСМА / 018

 

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       27 април 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.


 

 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента на България

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Изпълнителния директор

на “Медиа” холдинг АД и

Главен редактор на

в-к “Труд” ТошоТошев,

ул. “Екзарх Йосиф” № 119

1000 София 

 

До Председателя на Българската академия на науките

академик Иван Н. Юхновски

ул. “15 ноември” № 1

(площад “Народно събрание”)

София 1000

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

 

            Ваши Превъзходителства,

            Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

            Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че настоящето ми изложение е непосредствено продължание на текста от 03 април 2006 г., имащ индексното обозначение LPC-Embassy-012, и че в своето единство двата текста представляват своеобразен изключително релефен портрет на онова крайно уродливо явление, което има претенцията да нарича себе си „глас на българското свободно слово”, докато всъщност е само глас на българския филиал на трансформираните в Червена мафия бивши структури на Червената армия.

            Тук и сега ще бъда крайно лаконичен:

            -в брой 303 (11 030) от 31 декември 1982 г. на в-к „Труд” прочетох две писма, адресирани до Президента на Италия Алесандро Пертини;

            -те бяха написани от близките на Сергей Антонов, който по онова време бе арестуван в Рим по обвинение за участие в атентата срещу ръководителя на Римокатолическата църква и в тях се твърдеше, че той е невинен и напълно неоснователно е подложен на репресии от италианските власти;

            -на 03 януари 1983 г. аз също така написах писмо, адресирано до Президента на Италия и до Посланика на Италия в София, което изпратих с препоръчана пратка № 65, подадена от пощенската станция в Михайловград;

            -в това писмо изрично съм написал, че „вече години наред водя отчаяна борба с официалните власти на република България”, че „повод за тази конфронтация са моите политически възгледи, намерили конкретен израз в практическата и научната ми дейност”, че поради това „аз и моите близки сме подложени на жестоки и постоянни противозаконни репресии от страна на официалните власти в България”, и че моля Президента и Посланика на Италия „да се запознаят с фактите и обстоятелствата и да ги предоставят на вниманието на участниците в Мадридската среща и на вниманието на обществеността в Италия”;

            -същия ден изпратих и писмо до Главния редактор на в-к „Труд”, в което, позовавайки се на гарантираното ми от чл. 54 на Конституцията право на свобода на словото и печата написах, че и аз предявявам искането да бъде удовлетворено същото конституционно гарантирано право, каквото имат и близките на Сергей Антонов и което тяхно право вестника е удовлетворил, като по-специално изрично посочих, че настоявам да бъде публикувано и моето писмо до Президента на република Италия;

            -само един ден след това, още на 04 януари 1983 г., в редакцията на вестника е бил попълнен специален т. нар. „Анкетен фиш”, имащ индексното обозначение „ЕССИП”, а на 07 януари Зам.-главния редактор на в-к „Труд” Тошо Тошев е написал кратък донос, адресиран „До Министрество на вътрешните работи” и съдържащ очевидно рутинния и постоянно използуван от това лице доносен текст „Изпращаме ви по предназначение писмото на гражданина Янко Николов Янков от с. Клисурица, Михайловградски окръг. Приложение: писмото. Зам.главен редактор: Т. Тошев”;

            -тук ще прочетете и текста на съдържащите се в следственото и съдебното ми дело документи, от които по абсолютно недвусмислен начин е видно, че Тошо Тошев е бил доносник на Държавна сигурност и че неговите доноси са били залегнали в основата на моето противозаконно осъждане.

 

 

 

 



 

 



 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 



 

 



 



 

 



 

            Ваши Превъзходителства,

            Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

            Струва ми се, че всичките вие много добре и много отдавна знаете, че вече няколко десетилетия всяка моя имаща политическо и юридическо значение дума е изключително прецизно обмислена и че е доказателствено-аргументационно обезпечена, независимо от това, че по вина на престъпните структури на МВР тези доказателства често пъти стават обществено достояние много години по-късно.

            Струва ми се, че вие превъзходно разбирате, че така посочените по-горе доказателства по абсолютно недвусмислен начин доказват доказват факта, че Изпълнителният директор на „Медия” Холдинг АД и Главен редактор на в-к „Труд” Тошо Тошев е бил агент на престъпния български филиал на КГБ; в случая само споменавам, че в медийното пространство доста отдавна е лансирана и тезата, че той е бил и че дори продължава да е агент и на Източногерманския филиал на КГБ, както и че поне единият от агентурните му псевдоними е „Бор”, като тази негова особеност и агентурна функция той ежедневно е доказвал в продължение на много десетилетия.

            В частност, тази негова агентурна функция той е доказал включително и с ангажимента си по публикуването в броя на в-к „Труд” от 03 април 2006 г. на напълно поръчковия материал на Валентина Петкова, наречен „интервю” с лицето Иван Юхновски; който материал очевидно и несъмнено носи абсолютно всички белези на т. нар. „оперативно мериприятие”, характерно за дейността на бившите и сегашните специални държавни служби, които служби, впрочем, днес са само най-нискойерархично звено от структурата на Червената мафия, и в която структура се нимира и днешният водещ офицер както на Тошо Тошев, така и на Иван Юхновски.

            В тази именно връзка с настоящите редове изрично и ясно се обръщам към лицето Иван Юхновски с безплатния правен съвет да се обърне със специално искане към съда и да ме съди и осъди за твърденията ми, че той първоначално е бил обикновен агент на Държавна сигурност, че после е станал специален агент, и че накрая е придобил фактическия статус на офицер от Държавна сигурност; както и че като такъв в продължение на много годин е бил едно от отговерните лица за престъпни експерименти и производства, извършвани не само в официално ръководената от него лаборатория към един от институтите на БАН, но и в сложната система от териториално позиционирани на други (като правило заводски или промишлени) места и подчинени на тайните служби филиали на тази и на други от системата на БАН лаборатории, в които са се извършвали дейности, вълагани за изпълнение от българския филиал на КГБ, и които са имали подчертано античовешки и престъпен характер.

            Е, поне засега само ще спомина, че съществуват напълно достатъчни основания да се твърди и че лицето Иван Юхновски е бил агент не само на Българската държавна сигурност, но и че със съгласието и с препоръката на българската ДС той е бил такъв и на други зловещи специални служби.

            При това пак само мимоходом ще спомена, че макар и формално в момента да е най-издигнатият в научната иерархия, лицето Иван Юхновски всъщност е на най-ниското стъпало в агентурната и офицерската йерархия сред хабилитираните химици в БАН; и че изключително високо над него са ст. н с. Здравко Стойнов и акад. Дечко Павлов Дечков, за които именно се счита, че поотделно и в различно време са изпълнявали функцията на водещи офицери на И. Юхновски; както и че тази им функция по отношение на него дълго време е била партийно и оперативно-организационно обезпечавана и от временната нежна половинка на единия от тях – Светла Райчева, която също така е професор по химия и в е заемала доста влиятелни за онова време длъжности.

            И накрая пак и отново съветвам, приканвам и предизвиквам лицето Иван Юхновски  „да защити честта си” не само с още по-голяма медийна шумотевица, обезпечена от престъпника Тошо Тошев или други като него, но и по друг начин; или пък, подобно на един подвизаващ се във всяка управляваща коалиция агент на ДС, КГБ и Червената мафия да заяви, че е изпълнявал и продължава да изпълнява зловещите си функции си „с чест и достойноство”.

27 април 2006 г.                                                                              Янко Н. Янков