ПИСМА / 030

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       30 юни 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.

LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.

LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.

LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.

LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.

LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.

LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.

LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.

LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.

LPC-Embassy-027/ 15 юни 2006 г.

LPC-Embassy-028/ 28 юни 2006 г.

LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.

LPC-Embassy-030/ 30 юни 2006 г.

 


 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

            Разбира се, съгласно българския Закон прокуратурата досега трябваше да се е самосезирала и да е образувала не само обстоятелствена и фактическа проверка, но и следствено дело за наказателно преследване и за изземване на придобитото чрез престъпление имущество на военния прокурор и зам. шеф на Софийската апелативна прокуратура генерал Николай Ганчев, но ако това беше станало, аз щях да си помисля, че в България вече е свършила ерата на българския посткомунистически мафиотски режим и е започнала ерата на правосъдието.

            Поне формално става въпрос за това, че макар и чрез доста деликатна, но и пределно ясна и недвусмислена журналистическа форма, във в-к „Монитор”, брой 2604 от 19 юни 2006 г. са публикувани два материали на Павлина Живкова  и един на Борислава Радоева, в които се съдържат напълно достатъчно данни, даващи процедурното правно основание за едно такова събитие.

  



            Поне засега, обаче, самият аз ще се въздържа от интерпретация на съдържащата се в тези публикации информация относно извършените от този висш магистрат престъпления и престъпния характер на източниците на неговото богатството.

            Ще направя това, защото изрично, ясно и категорично поставям искането да бъде извършена ревизия на онези преписки и дела, които са били образувани по мое искане и по които прокурорът Николай Ганчев е осъществявал директно или косвено (като ръководител) „правосъдие” в полза на личности от Червената мафия, за които аз съм настоявал за разследване, тъй като същите са били извършили престъпление против мен.

            Във връзка с това само като колорит обръщам внимание върху факта, че по повод неговото писмо до мен от 13 ноември 2000 г. по преписка № 1182/ 2000 г. аз му изпратих мое специално писмо от 18 ноември 2000 г., и че и двата материали са публикувани на с. 292 и с. 294-295 на Том 5 на моята книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

            Тъй като не само познавам лично Николай Ганчев още от времето, когато заедно учехме в един и същи курс на Юридическия факултет, но и превъзходно познавам дейността на българските магистрати, категорично твърдя, че единственият възможен източник на тяхното богатство е извършваната от тях престъпна дейност в полза и в интерес на определени престъпници от различен ранг от структурата на мафията. Категоричен съм, че поне една малка част от богатството на Н. Ганчев е получено като хонорар заради извършените от него дейности по закрила на престъпниците, извършили престъпления против мен.

30 юни 2006 г.                                                                                 Янко Н. Янков