ПИСМА / 036

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       15 август 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.

LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.

LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.

LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.

LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.

LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.

LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.

LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.

LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.

LPC-Embassy-027/ 15 юни 2006 г.

LPC-Embassy-028/ 28 юни 2006 г.

LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.

LPC-Embassy-030/ 30 юни 2006 г.

LPC-Embassy-031/ 24 юли 2006 г.

LPC-Embassy-032/ 31 юли 2006 г.

LPC-Embassy-033/ 01 август 2006 г.

LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.

LPC-Embassy-035/ 14 август 2006 г.

LPC-Embassy-036/ 15 август 2006 г.

 


 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

 

До Министъра на вътрешните работи

ул. “Шести септември” № 29

1000 София

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

            Настоявам да прегледате архивите си и да актуализирате процедурата по писмото ми с индекс LPC-40 и дата 13 октомври 2000 г., по което до днес все още не съм получил никакъв отговор от никого.

            Уведомявам ви, че междувременно, през 2003 г., текстът на това писмо е публикуван на с. 280-284 от Том 5 на моята документална поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

І.

            Накратко, в писмото ставаше дума за това, че след като заедно с мой колега (който по онова време заемаше високо обществено представително положение) се срещнахме с един от секретарите на Министреството на вътрешните работи, и след като констатирахме, че въпросното високопоставено лице от Министерството има пълната готовност да съдействува на правосъдието, аз се обърнах с това писмо към Президента Петър Стоянов, Председателя на Министерския съвет Иван Костов, Главния прокурор Никола Филчев и Министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов и поисках да получа определени официални отговори.

            До днес, обаче, такива отговори не съм получил от никого, а отговор трябваше да получа най-малкото от Главния прокурор, тъй като в писмото ми изрично и ясно е записано, че въпросният Секретар на Министерството на вътрешните работи е направил признание, че знае за съществуването на актуални планове за моето физическо ликвидиране, и че проявява пълната готовност да съдействува на правосъдето, ако от него бъде поискано да направи това.

            Наистина, към днешна дата е видно, че моето физическо ликвидиране не се е състояло, но този факт съвсем не означава, че самият план за това не е престъпление, както и че не е бил правен опит в това отношение.

            Преди всичко, въпреки факта, че все още съм жив, престъпление е имало, и за неговото наличие е бил проявил готовността си да свидетелствува един от първите служебни фактори в системата на Министерството на вътрешните работи. Така или иначе днес аз искам да зная какви мерки са били предприети от Главния прокурор във връзка с моето искане за защита на моето право на живот и на моя живот.

            Освен това, както е известно, формите на физическото ликвидиране на един човек са и могат да бъдат най-разнообразни и напълно погрешно е да се счита, че когато става въпрос за такова нещо, непременно всичко се свежда само до „демонстративно екзекуционно умъртвяване”. А тъй като досега не съм получил отговор от никого от адресатите на моето писмо, за мен остава напълно открит въпросът „Какво е било направено, за да бъде уточнено за прилагането на точно каква форма на физическо ликвидиране е разполагал с оперативна информация въпросният Секретар на Министерството на вътрешните работи?”.

            Отговорът на този въпрос е изключително важен, тъй като фактът, че все още съм жив, съвсем не означава, че оттогава досега върху мен не са били правени опити за „физическо ликвидиране”; тъй като такива все пак бяха правени, само че те бяха направени по един изключително модерен начин, при който няколко души лекари, които по-рано са били непосредствено ангажирани с тайните служби на комунистическата власт, се опитаха да ме мотивират да се съглася да бъда спешно опериран от раково заболяване, каквото аз не съм имал и каквото нямам; изрично уточнявам, че по този съвсем конкретен случай на опит да бъде приложен към мен т. нар. „медикаментозен тероризъм” все още не съм писал до вас, но във връзка с него разполагам с несъмнени и напълно убедителни поне за мен доказателства, и в най-скоро време ще поискам вашето непосредствено ангажиране.

ІІ.

            На второ место, в посоченото мое официално писмо изрично и пределно ясно съм записал, че въпросният Секретар на Министерството на вътрешните работи достатъчно ясно даде да се разбере, че е готов да съдействува на правосъдието и в още едно отношение. Става въпрос за това, че в отговор на моя първи директно зададен въпрос той изрично даде да се разбире, че след т. нар. „демократични промени след 1989 г.” аз съм бил „разработван” от официално съществуващите български тайни служби „най-малко пет пъти”, при което мероприятията по тези разработки са се разпростирали и върху членовете на моето семейство и най-близките ми приятели.

            Нека изрично уточня, че под „разработване” в случая следва да се има предвид както самото „административно завеждане” на т. нар. „Строго секретно дело за оперативна разработка”, така и осъществяването на конкретна дейност по „наблюдение и манипулативен контрол”.

            При което изрично уточнавам, че още тогава в писмото си съм посочил, че според въпросния Секретар на Министерството на вътрешните работи тези „разработки” са били образувани и осъществявани поради това, че българските тайни държавни служби са били обезпокоени от обстоятелството, че аз все още продължавам да създавам проблеми на властта (включително и пред международните институции) с исканията си за отговорност за деянията както на предишната, така и на сегашната власт, и целта им е била да елиминират не само ефектите на моята дейност в този аспект, но евентуално и самата ми дейност.

ІІ.

            Обръщам вашето внимание и върху това, че в посоченото мое писмо изрично съм записал още две изключително съществени неща:

            1) че давайки отговор на моето второ питане, въпросният Секретар на Министерството на вътрешните работи изрично каза лаконичното изречение „Няма „стари” и „нови” тайни служби”;

            2) че почти по същото време шефът на службата по контрашпионажа и държавната сигурност генерал Атанас Атанасов изрично заяви по националната (държавната) телевизия, че: »„офицерите от бившите тайни служби се занимават и днес със същото, с което са се занимавали и по-рано”; » при което „разполагат със своя собствена разузнавателна и екзекуционна власт, отделна и паралелна от държавната”; »както и че в изказването на генерала не само напълно е липсвала тезата за ефективно противоречие между държавните и мафиотските власти и тайни служби, но и че дори е проличало имплицитното признание за наличие на тясна взаимовръзка и взаимодействие между властта на мафията и властта на държавата.

ІІ.

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

            Изрично и категорично настоявам да получа отговор на всички въпроси, които се съдържат по явен или имплицитен начин както в писмото ми от 13 октомври 2000 г., така и в сегашното ми писмо.

15 август 2006 г.                                                                             Янко Н. Янков