ПИСМА / 037

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       16 август 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.

LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.

LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.

LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.

LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.

LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.

LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.

LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.

LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.

LPC-Embassy-027/ 15 юни 2006 г.

LPC-Embassy-028/ 28 юни 2006 г.

LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.

LPC-Embassy-030/ 30 юни 2006 г.

LPC-Embassy-031/ 24 юли 2006 г.

LPC-Embassy-032/ 31 юли 2006 г.

LPC-Embassy-033/ 01 август 2006 г.

LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.

LPC-Embassy-035/ 14 август 2006 г.

LPC-Embassy-036/ 15 август 2006 г.

LPC-Embassy-037/ 16 август 2006 г.

 


 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

 

До Министъра на вътрешните работи

ул. “Шести септември” № 29

1000 София  

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

            Както е видно от вградените скенерни копия, на 30 май и на 06 юни т. г. съм регистрирал в съответната служба на Министерството на вътрешните работи две заявления, всяко от които съдържа три пределно ясно формулирани искания за достъп до документацията на Държавна сигурност.

            Без тук да се позовавам на каквито и да са отделни фактически нормативни регламентации, имащи противоправната претенция да са легитимно действуващо право, ще посоча само това, че във всички случаи е нарушено естественото правно изискване за даване на отговор в срок от не повече от един месец.

            Това, разбира се, е „най-невинното” нарушение на Нормативността, извършено от действуващия Министър на вътрешните работи, за когото, впрочем, почти всички в България знаят, че е не само бивш, но и настоящ криминален престъпник, издигнат на посочения престижен държавнически пост от един от клановете на българския филиал на руската червена мафия.

Фрагмент № 1



 

Фрагмент № 2



            Впрочем, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим, в контекста на същата тема следва да обърна вашето внимание и върху обстоятелството, че към същия Министър сам отправил и две други аналогични искания, по които досега въобще не съм получил никакъв отговор.

            Първо, става въпрос за това, че под рег. № 13982 от 30 май 2006 г. е заведено искането ми за достъп до документацията на Държавна сигурност относно принадлежността към нейната престъпна дейност на 49 (четиредесет и девет) лица, имащи статуса на висши юридически кадри, заемащи изключително значими обществено-държавнически длъжности като членове на: 1) Специализирания научен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия при Министерския съвет; 2) Научната комисия по правни науки при Висшата атестационна комисия при Министерския съвет; 3) Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет; и 4) Висшия съдебен съвет.

            Второ, става въпрос за това, че под рег. № 14025 от 06 юни 2006 г. е заведено искането ми за достъп до документацията на Държавна сигурност относно принадлежността към нейната престъпна дейност на 138 (сто и тридесет и осем) лица, имащи статуса на висши научни ръководни кадри, заемащи изключително значими обществено-държавнически длъжности като членове на Общото събрание на Българската академия на науките, членове на Управителния съвет на БАН и членове на Председателското ръководство на БАН.

            Във връзка с това заслужава да бъде отбелязано и обстоятелството, че приблизително по същото време, когато съм предявил въпросните мои искания, същият този Министър бе предприел изключително интензивна медийна кампания, съдържателната същност на която се свеждаше до лансирането на множество отделни изрични и имплицитни твърдения, че е настъпила „ерата на информационния достъп” до документацията на престъпната Държавна сигурност. Която кампания, впрочем, съвсем бързо приключи с демаскирането й като една от поредните мощни престъпни пропагандни акции на същата тази Държавна сигурност, действуваща днес чрез своето трансмутационно превъплъщение като български филиал на руската Червена мафия.

            Във връзка с това изрично и ясно подчертавам, че според мен по времето на тази медийна кампания Министърът на вътрешните работи Румен Петков се прояви като долнопробна престъпна политическа проститутка, но все пак като известна негова утеха би могло да бъде разглеждан и фактът, че макар и по малко по-различен начин като такива се проявиха още и Директорът на разузнавателната служба при Президента, Министъра на отбраната, както и самият Президент (държавен глава) като техен върховен главнокомандуващ, който точно по същото време публично и официално бе демаскиран като агент на престъпната Държавна сигурност (а следователно и като агент на нейната днешна мафиотска трансформация).

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

            Пледирам за вашата ангажираност относно това да мотивирате Министъра на вътрешните работи да ми изпрати извиненията си и да удовлетвори предявените от мен към него искания.

16 август 2006 г.                                                                            Янко Н. Янков