ПИСМА / 043

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       29 август 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.

LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.

LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.

LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.

LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.

LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.

LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.

LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.

LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.

LPC-Embassy-027/ 15 юни 2006 г.

LPC-Embassy-028/ 28 юни 2006 г.

LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.

LPC-Embassy-030/ 30 юни 2006 г.

LPC-Embassy-031/ 24 юли 2006 г.

LPC-Embassy-032/ 31 юли 2006 г.

LPC-Embassy-033/ 01 август 2006 г.

LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.

LPC-Embassy-035/ 14 август 2006 г.

LPC-Embassy-036/ 15 август 2006 г.

LPC-Embassy-037/ 16 август 2006 г.

LPC-Embassy-038/ 21 август 2006 г.

LPC-Embassy-039/ 22 август 2006 г.

LPC-Embassy-040/ 23 август 2006 г.

LPC-Embassy-041/ 24 август 2006 г.

LPC-Embassy-042/ 25 август 2006 г.

LPC-Embassy-043/ 29 август 2006 г.

 

 


 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

Към рег. № 3124 / 02.06.2004 г.;

 

към рег. № 9717 / 28.06.2006 г.

и  № 9717 / 31.07.2006 г.

към преписка на ВКП № 30977/06.V.

относно убийството от Държавна сигурност на брат ми Камен Н. Янков

 

До Министъра на вътрешните работи

ул. “Шести септември” № 29

1000 София  

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

            Изрично, ясно и категорично ви начирам убийци, първо, тъй като в продължение на твърде много години всичките вие (някои наистина косвено и пасивно, но другите - достатъчно пряко и активно) сте участвували и продължавате да участвувате в създаването и поддържането на системата на българския мафиотски режим, една от главните грижи на която система бе и все още е да обезпечава пълна безотговорност от всички принадлежащи към тази система престъпници; и второ, тъй като в частност в продължение на твърде много години всичките вие фактически сте обезпечавали пълна безотговорност за непосредствено и косвено виновните за убийството на моя брат Камен Н. Янков.

            Тъй като по този въпрос досега напълно безрезултатно съм писал до всичките вас достатъчно много изложения и изрични искания за наказателно разследване и за търсене на отговорност от престъпниците, тук и сега ще акцентирам само върху следните няколко аспекти.

            1) По времето на моето абсолютно противозаконно престояване в затвора като невинно осъден и във връзка с това, че брат ми Камен Н. Янков напълно открито е изразявал своето възмущение от осъщественото върху мен противозаконно (престъпно) комунистическо правосъдие, на 11 март 1985 г. в Окръжното управление на МВР в гр. Михайловград против него е било образувано строго секретно Дело за оперативно наблюдение и разработване, което е било по т. нар. „линия на противодържавната агитация и пропаганда” и е имало за цел да постигне резултат, при който и брат ми да бъде осъден и вкаран в затвора като политически затворник.

            После, в изпълнение на приетите оперативни планове, в продължение на няколко години брат ми е бил подложен на съответните интензивни провокации и репресии, но тъй като външно и видимо неговите публични (и доказуеми чрез агентурата) изказвания не са излизали извън рамките на недоволството от моето протизозаконно осъждане, Държавна сигурност е променила стратегията си и е била насочила вниманието и целите си към неговото осъждане и вкарване в затвора за криминално деяние и като криминален затворник.

            Така, в продължение на почти една година брат ми е бил поставен в условията на предизвикана от Държавна сигурност ежедневна и ежеминутна провокативна атмосфера и ситуативност, при което целта е била да бъде постигнат резултат, при който той да бъде осъден за някакво достатъчно укоримо от обществото деяние - като напр. предизвикване на пожар в завода, в който работи, саботажно техническо повреждане на производствената техника в завода, кражба или присвояване на частни или държавни вещи и имущества, незаконна търговия, валутни престъпления, изнасилване на „невинни девици” и прочее.

            Тъй като, обаче, брат ми винаги изключително адекватно и точно е предвиждал възможността да попадне в така заложените му капани и е преодолявал опасностите в това отношение, тогава именно Държавна сигурност е била планирала и осъществила единствения непреодолим от брат ми капан – нападание върху него, при което той трябва да избира или да бъде убит или осакатен, или да остане жив като обезвреди нападателя, на когото, обаче, всъщност е била възложена задачата не да убие брат ми, а да направи така, че впоследствие именно нападателят-провокатор да изглежда като жертва на напълно безпричинно нападение.

            Така именно, съвместно с офицерите, работещи по т. нар. „криминално направление” и тези, работещи по Държавна сигурност, на вербувания като криминално проявен агент-провокатор Петър Борисов Бонев е била възложена така формулираната по-горе задача, която той осъществява на 03 февруари 1988 г.; после, върху основата на така осъщественото събитие, в Районното управление на МВР в Михайловград против брат ми Камен Н. Янков е било образувано следствено дело (дознание) № 85 / 1988 г., по което той е бил обвинен по чл. 129 от Наказателния кодекс за причиняване на средна телесна повреда, за каквото деяние е предвидено затвор от пет години.

            Тъй като, обаче: »точно по това време и върху мен в затвора бяха осъществени редица подобни нападения; »родителите ми, които вече отдавна са си били извоювали правото и възможността да посещават посолството на САЩ, посетили посолството и разказали така посочените събития; »информацията както за мен, така и за брат ми е била съобщена в емисиите на радио „Свободна Европа”; »заместник-окръжният прокурор Тошко Тошев е бил принуден да издаде на 01 юни 1988 г. Постановление за прекратяване на наказателното преследване против брат ми, като изрично е бил приел, че брат ми е действувал „при условията на неизбежна отбрана”.

            2) Специално внимание, обаче, заслужават фактите, принадлежащи към следната група престъпни събития, осъществени от Държавна сигурност, които са станали след това:

            А) така посоченото по-горе следствено дело против брат ми липсва в абсолютно всички възможни архиви, в които съм го търсил най-малко пет пъти през изтеклите години;

            Б) дори нещо повече – липсват и каквито и да са регистрационни или други информационни източници, от които би могло да бъде направен извод относно самото съществуване на това дело;

            В) при две от посещенията ми в МВР и прокуратурата в град Монтана дори бях обвинен във „фантасмагорични измислици и неоснователни обвинения” срещу служителите на тези две авторитетни държавни институции;

            Г) за факта на самото съществуване на това дело, обаче, аз имам следното абсолютно неопровеждимо доказателство: във връзка с две мои статии, публикувани през 1992 г. в два вестници, тогавашният заместник-окръжен прокурор Тошко Тошев е публикувал статия-отговор, озаглавена „Тези хора не съм срещал и не ги познавам”, която е публикувана на стр. 13 във в-к „168 часа” от 08 септември 1992 г.; дори нещо повече – в специален снимков колаж на вестника е публикуван фрагмент от първата страница на Постановлението за прекратяване на въпросното наказателно производство;

            Д) всичкото това е недвусмислено доказателство, че както предишната Държавна сигурност, така и нейните днешни трансмутационни формиравония и наследници са виновни за скриването на истината за съществуването на посоченото дело, в което се съдържат редица доказателства за престъпленията, извършени против брат ми от функционерите на Държавна сигурност;

            Е) в специално писмо, изпратено до мен от т. нар. „Комисия по ЗДДБДС” и имащо дата 08 юли 1998 г. изрично е записано, че образуваното от Държавна сигурност против брат ми Камен Янков Дело за оперативно наблюдение и разработване е било унищожено през 1990 г. „съгласно съществуващата тогава нормативна база”.

            Тъй като, обаче, такава легитимна нормативна база въобще не е имало, фактът на унищожаването на делото е престъпление, извършителите на което следва да бъдат разследвани и наказани.  

            Освен това, тъй като това „унищожаване” все пак е било осъществено при написването на определени документи, днес, за пореден път, настоявам да ми бъдат предоставени копия от тези документи.

            Ж) тъй като брат ми Камен Н. Янков е бил сключил граждански брак точно по времето, когато аз съм бил в затвора, а той заради мен е бил разработван по изключително интензивен начин от Държавна сигурност, изрично и категорично настоявам да ми бъдат предоставени и всички възможни информационни данни, свързани с неговата съпруга Маргарита Йорданова Георгиева (по първи съпруг – Митова, по втори съпруг - Янкова), родена в село Смоляновци, живуща в град Монтана, ЕГН 5803083218.

29 август 2006 г.                                                                            Янко Н. Янков