ПИСМА / 047

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       27 септември 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.

LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.

LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.

LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.

LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.

LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.

LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.

LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.

LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.

LPC-Embassy-027/ 15 юни 2006 г.

LPC-Embassy-028/ 28 юни 2006 г.

LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.

LPC-Embassy-030/ 30 юни 2006 г.

LPC-Embassy-031/ 24 юли 2006 г.

LPC-Embassy-032/ 31 юли 2006 г.

LPC-Embassy-033/ 01 август 2006 г.

LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.

LPC-Embassy-035/ 14 август 2006 г.

LPC-Embassy-036/ 15 август 2006 г.

LPC-Embassy-037/ 16 август 2006 г.

LPC-Embassy-038/ 21 август 2006 г.

LPC-Embassy-039/ 22 август 2006 г.

LPC-Embassy-040/ 23 август 2006 г.

LPC-Embassy-041/ 24 август 2006 г.

LPC-Embassy-042/ 25 август 2006 г.

LPC-Embassy-043/ 29 август 2006 г.

LPC-Embassy-044/ 31 август 2006 г.

LPC-Embassy-045/ 25 септември 2006 г.

LPC-Embassy-046/ 26 септември 2006 г.

LPC-Embassy-047/ 27 септември 2006 г.

 


 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Завеждащия офиса на

Световната здравна организация в България

ул. „Хан Крум” № 25,

П. К. 700

1040 София

 

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

 

 

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Министъра на здравеопазването

Пл. „Света Неделя” № 5

1000 София

Към: вх. рег. № 94-Я-18/ 19.11.2004 г.; 

вх. рег. № 94-Я-1/ 01.08.2005 г.;

вх. рег. № 94-Я-1/ 27.09.2005 г.

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

І.

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

            За хората, които живеят в т. нар. Запад вероятно е или невъзможно, или изключително трудно да си представят лекаря като фигура, активно участвуваща в поддържането на една сееща страдания, мъки и смърт античовешка система, но за хората, които по-рано са живяли в условията на класическия комунизъм и днес продължават да живеят в условията на т. нар. мафиотския по своята същност политически режим на управлението на посткласическия комунистически елит, тази именно представа за лекаря е най-нормалната и най-адекватната.

            Когато отдавна, преди около 40 години, като студент в Юридическия факултет изучавах административно право, бях шокиран от факта, че преподавателите най-откровено  - както писмено (т. е. в статиите и книгите си), така и устно (т. е. в лекциите си) - разглеждаха т. нар. „система на здравеопазването” именно като „система на упражняваната от комунистическата партия и имаща характера на диктатура държавна власт”, която изрично и ясно наричаха „медицинската власт” и кой знае защо много по-често наричаха „медицинските власти”. Когато после сам започнах „да се ровя” не само в текстовете на законите, но и в изключително големия брой подзаконови актове, вече констатирах, че в случая тези преподаватели просто са използували логиката и терминологията на т. нар. „правни нормативни актове”, или иначе казано – логиката и терминологията на висшата тотална комунистическа власт.

            Тъй като по онова време беше сравнително модерно студентите по право да бъдат и т. нар. факултативни (т. е. „доброволни”, „незадължителни”, „по свободен избор”) слушатели на голяма част от лекциите на преподавателите в Медицинската академия, и тъй като и самият аз почти доста активно се възползувах от тази „мода”, бях изумен от няколко групи факти, а именно: »че от една страна, както обучението на студентите по право, така и обучението на студентите по медицина, бе безапелационно подчинено на едно общо и изключително строго изискване – и едните, и другите да знаят, че са специални и елитни избранници и представители на висшата комунистическа политическа власт; и »че от друга страна, в същото време студентите по право бяха подготвяни да имат психологическите комплекси и рефлекси на слугински страх от властта, докато студентите по медицина, сред които имах изключително много на брой съученици и приятели, бяха подготвяни да имат пълното самочувствие на бъдещи ефективни и неумолими властници.

            Този парадокс, разбира се, имаше своите както чисто идеологически, така и напълно практически основания. Така, по онова време официалната партийна и държавна политика бе наложила постулата, че в бъдещото комунистическо общество правото (като политически инструмент за управление) ще отмре и ще бъде заменено най-общо казано от биосоциалната технология, най-общите и стратегически направления на която са преди всичко медицината (схващана преди всичко като биологическа и хирургическа технология за въздействие върху и промяна на човешкия индивид и неговото поведение) и социалното инженерство, в съответствие с което професията на юриста ще престане да съществува и за вечни времена бъде заменена от професиите на биотехнолозите, медиците и инженерите, които именно ще са управленските кадри на бъдещето общество (като цяло) и (в частност) на поведението на всеки отделен индивид.

            Впрочем, на изключително любопитни доказателства за зловещото практическо реализиране на този постулат впоследствие се натъкнах когато (вече като млад научен изследовател в БАН и асистент в Юридическия факултет на СУ) ми се наложи „да се ровя” в документацията на Централния държавен архив, за да разработвам планово възложената ми тема за „Ролята на постоянните комисии в дейността на Народното събрание”. Тогава именно (вече без каквато и да е изненада) констатирах, че в почти всички мандати на Народното събрание в състава на всяка т. нар. „Комисия по законодателството” („Законодателна комисия”) е имало само един или двама юристи, като всичките останали законотворци са били именно лекари и инженери; при което, като правило, членовете на тези комисии са гледали на себе си като на истински държавнически властници, а на юристите - като на „обслужващ ги персонал”.

            Този парадокс, разбира се, тогава бе залегнал и в напълно практическата тотална дейност на комунистическите партийни и държавни органи и институции, но днес проблемата е преди всичко в това, че тази изключително зловеща практика не само не е теоретически обяснена и фактически прекратена, но дори виртуозно и прецизно е доусъвършенствувана, при което ментално и технологично е залегнала в стратегията на мафиотските посткомунистически институции.

            Впрочем, „по следите” на тази зловеща практика самият аз тръгнах преди повече от тридесет години. И вероятно едно от последните ми учудвания (след което престанах да се учудвам) в това отношение е било на втората година от битността ми на млад учен, когато от т. нар. Софийско военно окръжие ме извикаха и ми казаха, че е недопустимо един дипломиран юрист, научен изследовател и преподавател по право да е обикновен редник от запаса, поради което трябва да ме изпратят на школа за запасни офицери. Тогава именно веднага посетих дома проф. Ярослав Радев, на когото обясних, че в никакъв случай не желая да променям статуса си на „редник от запаса”; и тъй като по онова време проф. Я. Радев бе не само университетски преподавател по право и мой непосредствен научен ръководител, но и Заместник-председател на Държавния съвет, т. е. Вицепрезидент, той веднага и завинаги ме избави от напълно неприемливите за мен претенции на военните и направи така, че моят т. нар. „военен чин” завинаги си остана „редник”.

            Обаче именно във връзка с и благодарение на това (на пръв поглед съвсем обикновено или „делнично”) събитие аз започнах да осъзнавам един от колкото очевидно явните, толкова и изключително прецизно скритите зловещи механизми на тоталната комунистическа власт, който впрочем, дори и днес все още е изключително активно използуван от трансформираната в Червена мафия комунистическа държавна система.

            Става въпрос за това, че по онова време е била законово и фактически установена една тотална държавна система на военно и паравоенно обвързване на абсолютно всички свързани с т. нар. здравеопазване лица – не само лекарите, не само медицинските сестри и фелдшерите, не само стоматолозите, фармацевтите и лаборантите-биохимици, но дори и санитарите, шофьорите и всички други, които по какъвто и да е начин са свързани с т. нар. „система на здравеопазването”. Дори нещо повече – не само свързаните с т. нар. хуманна медицина и хуманитарно (човешко) здравеопазване, но и свързаните с т. нар. ветеринарна медицина и животинско здравеопазване.

            Пак във връзка с това събитие осъзнах: »че т. нар. „медицинска власт” е толкова тотална и безапелационно упражнявана и налагана над всеки, колкото и административната власт на армията и милицията; и »че тези именно три власти всъщност са считани за много по-авторитетни, по-значими, по-силни и по-високойерархични от правосъдната (съдебната) власт (на която, впрочем, точно по това време най-официално отнеха не само централната софийска, но и всички провинциални съдебни палати и представителни сгради, и натикаха офисите в схлупени стари къщи и паянтови дървени бараки).

            Пак във връзка с това събитие осъзнах, че в пълно съответствие с функциониращия в СССР управленски модел т. нар. „медицинска власт” фактически е наложена като алтернатива на правосъдната власт, при което към абсолютно всички раздели или сфери на медицината са формирани и специални техни експериментални и други функционални направления, едно от най-важните от които е било това, което е имало изключително наказателно-елиминационна проявна същност и значение, и което редица западни изследователи на модела наричаха с едностранчивото и непълно наименование „наказателна медицина”.

            Но да се върна на главното – точно по това време прецизно установих, че абсолютно всеки български гражданин от мъжки и от женски пол, който по някакъв начин е бил свързан със системата на фармацията, биохимията, стоматологията, хуманната и ветеринарната медицина, като правило още веднага след дипломирането си е бил длъжен да бъде военизиран и да получи съответен военен (сержантски или офицерски) чин; първоначално уж само „от запаса” („от резерва”), но впоследствие и обикновено само десетина месеци след първоначалното ангажиране - да бъде включен в дейността на изключително активно и строго секретно действуващи структури на Армията (войската) и/или Министерството на вътрешните работи (Държавна сигурност и милицията).

            И още нещо – днес съм абсолютно категоричен, че една от главните причини за  все още пълната невъзможност за достъп до архивите на уж бившите армейски и МВР-ейски специални служби е не толкова опасението от разкриването на агентурния и служебния (сержантски и офицерски) персонал на т. нар. Първо, Второ и Шесто управления на Държавна сигурност, колкото именно персонала на т. нар. Пето и Девето управление; от структурата на който именно персонал днес е формирана структурата на биохимичната, фармацевтичната и медицинската мафия.

            При това:

            1) един от най-странните факти в посоченото направление е този, че цялата изключително зловеща практика на всичките тези тайни (секретни, специални) структури на престъпната комунистическа власт днес се ползува от изричната и гарантираната от българския Закон (съвсем отделен е въпроса, че този Закон е абсолютно противоправен) тотална защита като „държавна тайна”;

            2) един от върховете на странността в това отношение е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че обявяването на тези престъпни деяния за „държавна тайна” е станало по искане на военната организация НАТО и институциите на Европейската общност;

            3) вторият от върховете на странността в това отношение е фактът, че силовите и пропагандните институции на българската държава най-нагло, публично и интензивно заявяват, че тези обявени за „държавна тайна” престъпления на комунистическия и посткомунистическия политически режим по своята най-дълбока същност принадлежат към т. нар. „цивилизационни и европейски ценности”; и че като такива са тотално гарантирани от цялата военна мощ на т. нар. Запад, който винаги е готов да дебаркира в България, за да защити тези ценности от посегателствата на техните противници.

            Държа изрично да отбележа, че през последните 10-15 (десет-петнадесет) години специално този аргумент е бил (понякога дръзко и нагло, а понякога подигравателно и формално „доброжелатено”) сравнително интензивно отправян лично към самия мен; и че с изключително перверзно удовлетворение този аргумент ми е бил отправян най-вече персонално лично от всичките онези, които, както по-рано, така и днес, са участвували и продължават да участвуват в инквизициите над мен и над членовете на моето семейство.

ІІ.

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични слуги на българския мафиотски режим,

            Като изхождам от обстоятелството, че Световната здравна организация вече доста отдавна има офис в България и поне хипотетично би следвало да знае и познава фактите, свързани с т. нар. здравословна и здравоопазваща ситуация в страната, за мен поне до известна минимална степен изглежда странен фактът, че тази високоавторитетна световна организация не проявява почти никакъв видим за българската общественост интерес към тази ситуация.

            Обяснението на този „странен факт”, разбира се, има и може да има най-различни ракурси, и един от тях например би могъл да бъде и фактът, че завеждащият българския офис на организацията (Емилия Тончева) е българин, който просто е продукт на и част от посочената по-горе система на участие в държавната и мафиотската власт.

            Разбира се, в случая съвсем отделни са отговорите на въпросите: „Дали Световната Централа наистина не знае за съществуването на една такава вероятност?” и „След като е повече от очевидно, че много добре знае, защо се преструва, че не знае?”.

            При това изрично и ясно подчертавам, че този „странен факт” е още по-странен на фона на факта, че вече в продължение на много години почти всеки вестник и почти всяка електронна медия (радиостанция, телевизия и информационен интернетен сайт) всеки ден съобщава изключително много и изключително потресаващи факти, свързани с трагедията на българските граждани, които се нуждаят от някакъв вид медицинска помощ, но вместо нея усещат само здраво забитите в тях хищнически зъби на формираната от комунистическите тайни служби Червена мафия.

ІІІ.

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични слуги на българския мафиотски режим,

            Онези от вас, които знаят съдържанието на моите изключително многобройни отделни изложения до прокурорско-съдебния клан на българския филиал на Руската Червена мафия, както и съдържанието на моите няколко книги, посветени на третираната тема (виж напр. трите издания на книгата ми „Българският тероризъм”), несъмнено знаят, че моята изключително отдавна обоснована теза гласи:

            1) че както предишната (от класически комунистически тип), така и днешната (от неокомунистически и мафиотски тип) държава упражнява изключително интензивен държавен тероризъм върху българските граждани;

            2) че една от неговите разновидности е т. нар. медикаментозен тероризъм;

            3) че този специален и модерен (от историческа гледна точка) тероризъм се характеризира преди всичко с това, че има евгенетични и геноцидни целеви основания, функции и предназначение;

            4) че повечето от фактите, с които разполагам за него, са намерили своето описание в множество мои официални писмени искания за разследване, адресирани до институцията на Главния прокурор и до някои други институции, както и в някои публикации във вестници и списания; че текстовете на тези изложения са публикувани в хронологично подредената моя документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика” (състояща се от седем обемисти томове); че отделно от това тези текстове са събрани в специална тематично подредена книга, озаглавена „Зеленото чудовище от Държавна сигурност: Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм. (Документалистика)”; че тази книга все още не е отпечатана поради липса на финансови средства; което препятствие, разбира се, също така е прецизно обезпечено от Мафията.

ІV.

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични слуги на българския мафиотски режим,

            Категорично настоявам да бъде образувано наказателно разследване на всичките посочени тук факти и обстоятелства.

            1. На 26 октомври 2004 г. моята тогава 10 (десет)-годишна дъщеря е била прегледана от д-р Красимир Паликов, работещ в ДКЦ ХV ЕООД, ул. “Никола Габровски” № 20, София – 1171, който, чрез официално и надлежно оформена т. нар. „Рецептурна бланка” й е предписал определена лекарствена форма.

            Тъй като, обаче, в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща лекарствената форма, изрично и ясно е записано, че “препаратът не се прилага при деца и юноши до 18 години ... защото нарушава правилното развитие и ставния хрущял”, аз като родител и законен представител на непълнолетното си дете се обърнах с официално писмо, адресирано до въпросния лекар и поисках да получа официален писмен отговор на три въпроси: а) дали наистина той е дипломиран доктор; б) дали счита себе си за добросъвестен лекар; и в) дали той счита, че с деянието си не е застрашил здравето или живота на детето ми.

            Това мое писмо до д-р Красимир Паликов бе изпратено по пощата със статус „препоръчано писмо”, което има № 000047 и дата 02 ноември 2004 г.

            2. Тъй като в предложения от мен напълно разумен и законов за такива случай срок за отговор не получих никакъв отговор; и тъй като по абсолютно никакъв начин не констатирах наличието на съобразена със Закона загриженост от страна на г-н доктора относно извършеното от него деяние и относно моята загриженост за здравето на детето ми; на 18 ноември 2004 г. с две препоръчани писма се обърнах към Министъра на здравеопазването (по онова време това бе Славчо Богоев; за него, впрочем, още тогава предварително разполагах с напълно проверената информация както че е син на полковник от Държавна сигурност, така и че самият той има офицерски чин и е изключително тясно свързан с дейността на специалните служби) и към Директора на Националната здравно-осигурителна каса.

            С това писмо исках от въпросните двама държавни слуги на Медикаментозната мафия да разпоредят на съответните контролни органи, които да проверят: а) дали д-р Красимир Паликов е извършил деяние, застрашаващо живота или здравето на детето ми; б) ако е извършил такова – поради какви причини е било направено това; в) дали г-н докторът е получил парично възнаграждение от страна на здравната осигурителна каса за извършения от него неистински медицински преглед и за предписаното увреждане на здравето и застрашаване на живота на непълнолетната ми дъщеря, тоест – дали полученото от него парично възнаграждение е правилно и законосъобразно и дали не трябва да бъде върнато в Здравно-осигурителната каса; г) дали органите на Министерството на здравеопазването ще санкционират г-н доктора, при условие, че той е бил осъществил противоречащо на медицинската наука и практика деяние.

            Към писмата си до двамата мафиотски слуги съм приложил: а) Копие от написаната и подписана от г-н доктора т. нар. “Рецептурна бланка”; б) копие от писмото ми до г-н доктора, с което, позовавайки се на предоставеното ми от Закона право съм поискал т. нар. “разясняване” във връзка със случая, което разясняване той е бил длъжен да ми даде именно в поискания от мен формат – тоест в писмен вид.

            3. След всичкото това получих три писма:

            а) С писмо изх. № 94-Я-18 от 25 ноември 2004 г. Министерството на здравеопазването ме уведомява, че е препратило преписката на д-р Михаил Христов, Директор на Районния център по здравеопазване, когото „моли” (т. е. към когото не отправя „нареждане”/”разпореждане”, а на когото предоставя възможността да се заеме със случая „ако пожелае”, „ако иска” и евентуално „както иска”) да провери и изясни случая, след което да отговори на мен и на Министерството;

            б) с писмо изх. № 19-05-40 от 30 ноември 2004 г. Националната здравноосигурителна каса ми дава юридически съвет, какъвто аз въобще не съм искал от тях, и който, освен това, няма абсолютно нищо общо с казуса, който съм изложил, както и специално в аспекта му, който категорично и несъмнено има отношение към тяхната дейност.

            С което тази държавна институция фактически ми дава да разбера, че моите пари, които съм предоставил на тази институция като предназначени за заплащане на здравноопазващо обслужване, фактически могат да бъдат и практически са харчени за заплащане на дейността на всеки, който е свързан с някои от клановете на медицинската мафия, при това дори и в случаите, при които тази дейност е очевидно здравеувреждаща (терористична) по отношение на мен и моите близки.

            в) с писмо, което не е датирано, но за което извод относно датата (06 януари 2005 г.) може да бъде направен от пощенския плик, самият д-р Паликов с точно три писмени едрошрифтени редове (които при нормален шрифт са само един ред и половина) и с няколко изключително прецизно подбрани думи: първо, изразява очевидно фалшивото си „съжаление за възникналото безпокойство” и второ, фактически декларира, че е готов да отговори на въпросите, които ме вълнуват, но това трябва да стане „в един разговор”.

            Извършеният от мен психо-лингво-семантичен анализ на това писмо ми дава абсолютно категоричното основание да твърдя, че то носи в себе си абсолютно надвусмисления почерк на бившите комунистически тайни служби; за които, впрочем, се знае, че днес са организатори и висши функционери на българския филиал на руската Червена мафия, включително и на нейния медикаментозен клан.

            Освен това ситуационният анализ ми дава основанието да бъда абсолютно категоричен, че е най-вероятно този текст на това писмо да не е написан лично от д-р Паликов, а да е изготвен от специалисти, с които той несъмнено е свързан и които изпълняват функция, свързана с обезпечаването на неговата и на другите като него безотговорност.

            Все пак, най-характерните черти на това писмо са: »липса на каквото и да е изрично извинение, отправено към адресата на писмото; »липса на каквото и да е желание и готовност да бъде дадено неподлежащо на оттегляне официално гледище или обяснение на станалото събитие, което навсякъде по света бива гарантирвано именно чрез писмен текст, а не чрез празни приказки, съществуването на които впоследствие винаги може да бъде отречено; »наличие на предпочитание за „лична среща”, осъществена на „собствена територия”, което предпочитание (като правило) е характерно именно за дейността на тайните служби и мафията, тъй като точно една такава фактическа ситуация им дава възможност да организират каквато си поискат провокация срещу обекта и така да го лишат от „фактическата” основателност на претенциите му, както и да гарантират неговото компрометиране и (в крайна сметка) прекратяване на предприетата процедура.

            4. Само няколко дни след получаването на писмото на д-р Паликов получих писмо и от вече споменатия д-р М. Христов, Директор на Регионалния център по здравеопазване – изх. № 26 от 10 януари 2005 г.

            а) Макар че това писмо е от цели две страници, неговото главно и правнорелевантно съдържание се свежда до тезата, че предписаната от д-р Паликов лекарствена форма е била приложена напълно правилно и законосъобразно, тъй като тя може да бъде прилагана и при дица в случаите, в които „няма алтернативна терапия, и в които прилагането е кратковременно.

            В това писмо-отговор на посочения Директор на Регионалния център по здравеопазване, обаче, липсват каквито и да са доказателства в полза на престъпно подпоставената от него теза, че в случая е била търсена и в крайна сметка не е била намерена и не е имало „алтернативна терапия”. А самото това обстоятелство по абсолютно недвусмислен начин разкрива и доказва факта, че този аргумент е напълно предумишлено и престъпно измислен (от д-р М. Христов) и че неговото предназначение е да оневини едно вече извършено престъпно по своя характер деяние (на д-р Паликов).

            б) Освен това, в писмото на посочения Директор, изпълняващ контролна функция по здравеопазването, изрично е записано, че по време на и във връзка с контролната проверка е било взето и „експертно становище от независим консултант – специалист по детски болести”.

            Тъй като, обаче, в това официално писмо, подписано от Директора на съответната държавна контролна институция, въобще не е посочено нито името на консултанта, нито неговата обща медицинска специалност, нито каквито и да са данни относно неговата експертна квалификация, нито неговото изрично формулирано мнение, нито мотивите към мнението:

            първо, аз възприех този факт не само като гавра с мен като редови гражданин на тази държава, която гавра е извършена от ръководен представител на официална държавна институция, за нормалното или престъпното съществуване и функциониране на която институция и аз, като редови гражданин, нося своята гражданска отговорност и имам правото на легитимен протест и негодувание;

            второ, възприех този факт и като специална гавра, специално адресирана към мен като (все пак) виден представител на юридическата и правозащитната професия, която гавра съдържа посланието: „Ние сме всемогъщи, ти си беззащитен, и ние ще те смачкаме!”;

            трето, възприех този факт и като специално и демонстративно извършване на още едно (повече от очевидно) престъпление, специалното предназначение на което всъщност е не толкова да има оневиняващ ефект по отношение на престъпната дейност на д-р Паликов, колкото преди всичко да има характера на адресирано към мен послание, което съдържа следния текст: „Ние знаем, че ти като специалист  веднага ще разбереш, че не е имало и няма такъв консултант, че не сме вземали никакво експертно становище от никого, че това, което сме ти написали специално с този ред от писмото несъмнено е отделно извършено от нас престъпление, но правим всичкото това, за да ти покажем за пореден и милионен път, че тук, в тази държава, единствентото валидно мнение е това, което имаме ние, ченгетата от уж бившата Държавна сигуерност, действуващи днес като функционери на сегашната Червена мафия!”.

            5. Тъй като счетох, че посоченият Директор на Регионалния център по здравеопазване д-р М. Христов не само фактически се гаври с мен, но и съвсем не е случаен фактът, че той се е съгласил чрез писмото си до мен да извърши поне две престъпления, отново (виж: вх. рег. № 94-Я-1 от 01 август 2005 г.) се обърнах към Министъра на здравеопазването (по това време все още е посоченият син на престъпник и престъпник Славчо Богоев).

            Тук ще въпроизведа главните пунктове от това мое писмо:

            а) „Госпидин Министър, Þтъй като все пак в официалната фабрично-търговска писмена информация, съпровождаща лекарствената форма, граматически и логически абсолютно изрично, недвусмислено и категорично е записано, че “препаратът не се прилага при деца и юноши до 18 години”; Þтъй като въобще не са посочени никакви обстоятелства, позволяващи изключение от така посоченото категорично предписание; и Þтъй като отговорът, който ми е даден не само не ме удовлетворява, но и създава у мен впечатление за опит за престъпно въвеждане в заблуждение (измама), извършен от страна на контролния орган; аз се обръщам към Вас с искането да разпоредите да ми бъдат предоставени копия от цялостната документация, събрана във връзка с извършената по Ваше разпореждане конкретна контролна дейност. Без да пренебрегвам нито един от документите във въпросната документация, изрично подчертавам, че проявявам специален интерес към посоченото във въпросния “отговор” т. нар. “експертно становище на независим консултант – специалист по детски болести”, при което обръщам Вашето внимание върху странния (и подозрителен) факт, че по отношение на мен името на този консултант е въведено като анонимно, и че според моите разбирания този факт е недвусмислена индикация, че този експерт е “независим единството от самия себе си”, или иначе казано – е напълно зависим от системата, в която е въвлечен.”.

            б. „Господин Министър, настоявам, освен това, да разпоредите да бъде извършена нова и много по-пълна проверка, при която в документацията да бъде включено и становището на експертите от фирмата-производител на въпросния медикамент. // При това изрично, ясно и недвусмислено подчертавам, че в случая вече ме интересува не толкова самото конкретно деяние на въпросния лекар (което, според мен, най-вероятно е “деяние по непредпазливост”), а преди всичко механизмът на зловещо престъпното преднамерено поведение от страна на подчинените на Вашето министерство контролни институции, стараещи се на всяка цена да оневинят всяко едно (от най-нискостепенното до най-високостепенното) виновно поведение на който и да е лекар, което деяние според мен е “деяние по предумисъл”. // При това, господин Министър, нека изрично Ви уведомя, че съгласно моята теза такова институционално поведение е характерно само за престъпните организации от гангстерски и мафиотски тип, тъй като чрез него се защитават както вече вербуваните за престъпна дейност лица, така и лицата, които след една такава защита стават превъзходен вербовъчен обект. // Или направо казано – в случая вече ме интересува проблемата за използуването за престъпни цели на ресурсите на медицината и институциите на здравеопазването. // 01 август 2005 г. // Янко Янков.”.

            6) Тук и сега енергично обръщам вашето специално внимание, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерархични слуги на българския мафиотски режим, изключително върху следните два факти и обстоятелства, а именно:

            Първо, че с това мое писмо „изрично, ясно и недвусмислено” съм декларирал пред мафиотския слуга, изпълняващ държавническата длъжност Министър на здравеопазването, че „в случая вече ме интересува не толкова самото конкретно деяние на въпросния лекар (което, според мен, най-вероятно е “деяние по непредпазливост”), а преди всичко механизмът на зловещо престъпното преднамерено поведение от страна на подчинените на Вашето министерство контролни институции, стараещи се на всяка цена да оневинят всяко едно (от най-нискостепенното до най-високостепенното) виновно поведение на който и да е лекар, което деяние според мен е “деяние по предумисъл””; и

            Второ, че именно този факт и това обстоятелство, действувайки като долнопробни политико-мафиотски проститутки както предишният (Славчо Богоев), така и вече новоназначеният (и все още действуващ и днес) Министър на здравеопазването Радослав Гайдарски, се опитаха да пренебрегнат в цялостното си по-нататъшно официално поведение по случая.

            7. Тъй като в продължение на почти два месеци не получих абсолютно никакъв отговор от министерския слугинаж на българския филиал на руската Червената мафия, на 27 септември 2005 г. регистрирах в офиса на посоченото Министерство кратко писмо, имащо вх. Рег. № 94-Я-1/27.09.2005 г., с което изразих своето енергично настояване за отговор.

            8. След още нови два месеци чакане получих кратко писмо, подписано от Главния секретар на Министерството доц. д-р Красимир Гигов, когото познавам лично и отдавна и за когото също така още тогава предварително разполагах с напълно точната информация не само, че е изключително тясно свързан с офицерския състав на уж бившата Държавна сигурност, но и че е бил и продължава да е едно от главните действуващи лица в престъпната дейност на посткомунистическата Червена Мафия по ограбването на несметните богатства на две от водещите държавни фирми, а именно – в т. нар. „Български червен кръст” и „Експомед”.

            С това кратко писмо на мен ми се казва че: Þприложено ми се изпраща кратка официална писмена характеристика на фармацевтичния продукт, който е бил предписан на непълнолетната ми дъщеря; Þцялата преписка, която е била заведена по мое искане в Министерството, е била изпратена „по компетентност” на т. нар. Комисия по професионална етика, функционираща към Районната колегия на съсловната организация, наречена Български лекарски съюз.

            Така тази друга мафиотска псевдомъжка проститукта - Главният секретар на Министерството на здравеопазването доц. д-р Красимир Гигов:

            първо, ми е изпратил нещо, което е бил длъжен да ми изпрати още преди една година, но тогава той не е бил направил това, за да се опита да скрие истината, съдържаща се в тази документация; с което свое тогавашно поведение ме е бил принудил да загубя колосално количество социална енергия, за да напиша множеството изложения, от които на Мафията да й стане пределно ясно, че няма да се откажа от исканията си; впрочем, истината, съдържаща се точно на две места от текста на тази документация е, че този фармацевтичен продукт категорично не се препоръчва при деца и подрастващи, освен в един-единствен случай, който няма абсолютно нищо общо със заболяването на моето дете; което означава, че посочения лекар е извършил престъпление, като е предписал на моето дете фармацевтична форма, която абсолютно недвусмислено застрашава здравето и живота на детето ми; както и че е извършено престъпление и от всичките онези функционери на Министерството на здравеопазването (и на неговото регионално звено), които са се опитали и продължават да се опитват да скрият от мен факта на извършеното от посочения лекар престъпление.

            второ, е използувал факта на това твърде закъсняло удовлетворяване на исканията ми за информираност относно фактите и обстоятелствата по медицинското лечение на дъщеря ми, за да прикрие чрез него факта, че тотално е пренебрегнал вече напълно новото ми искане, а именно искането, свързано с престъпната дейност на Директора на Регионалния център по здравеопазване д-р М. Христов;

            трето, в пълен разрез със законовата регламентация и с моето изрично искане, с абсолютно незаконосъобразния и фалшив аргумент за „надлежна компетентност” доц. д-р Красимир Гигов е изпратил преписката в т. нар. „глуха линия”. Този „административен трик”, впрочем, е изключително добре отработен още от златната ера на класическата комунистическа власт и на Държавна сигурност, когато тайната власт използуваше т. нар. „обществени организациии” като прикритие на своите строго секретни оперативни мероприятия. Днес за тази цел както всяко министерство, така и всяка мафиотска групировка, е създала около себи си „обръч от политически партии, обществени и съсловни организации”, към които в услуга на висшите цели на Мафията изпраща преписките, за да бъдат забутани и никога да не бъдат решени по същество.

            9. Почти накрая получих писмо, подписано от Председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, който, обаче, кой знае защо все пак е предпочел да остане анонимен по отношение на мен и не си е написал името (мафията, разбира се, много добре знае неговото име).

            В това писмо той: първо, напълно правилно, почтено и законосъоразно ме уведомява, че моите искания напълно правилно и законосъобразно са били адресирани именно към Министъра на здравеопазването, който съгласно закона е длъжен да направи онова, което аз искам да бъде направено; второ, все пак отстъпва пред административно-властническия напор на господарите си от Червената мафия и препраща преписката на едно от най-ниските (най-последните) стъпала от мафиотския слугинаж – т. нар. Комисия по професионална лекарска етика.

            10. И съвсем накрая - т. нар. Комисия по лекарска етика при Столичната колегия на Българския лекарски съюз – ми е изпратила писмо, което има изх. Рег. № 456 от 09 март 2006 г. и е подписано от Председателя д-р А. Малякова.

            С това писмо въпросната персона, в пълно противоречие с разпоредбите на българския закон и нормите на лекарската етика се опитва с измама да ме замотава в мрежата на напълно безполезната рефлексия, като, прикривайки се зад изцяло изпразнените от истинското им съдържание демагогски думи „уважаеми” и „моля” иска от мен да се включа във фарсовия тетър, в който да играя ролята на пълен глупак, който наивно си губи времето, предоставяйки й информация, която, всъщност, няма абсолютно никакво значение за нея и за нейната мърлява мафиотско-слугинажна институция.

V.

            Категоричен съм, че в случая става въпрос поне за три основни хипотези на престъпна дейност:

            Хипотеза Първа: посоченият д-р Красимир Паликов е действувал напълно самостоятелно, непредумишлено и професионално неадекватно и неграмотно, което обстоятелство, обаче, съвсем не го оневинява от наказателноправна гледна точка и все пак дава основание за квалифициране на деянието му като умишлено и престъпно поради непредпазливост.

            Впоследствие, обаче, специалистите от тайните служби на държавата и на Червената мафия, когато узнават от мен за това, което се е случило, решават да встъпят в негова противозаконна защита и да го спасят от моите искания за наказателно преследване и гражданско-правна отговорност, за да могат след това да го вербуват на т. нар. „зависима основа” и да го държат в подчинение, като го заплашват, че ако не им се подчинява, ще оттеглят защитата си и ще го „дадат на кучетата да го разкъсат” – тоест на такива като мен, за да му търсят наказателна и всякаква друга отговорност.

            Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че в цялостната дейност по случая на Министерството на здравеопазването не се съдържа абсолютно нито един детайл, който да е в състояние да опровергае тази хипотеза.

            Хипотеза Втора: посоченият д-р Красимир Паликов е действувал като агент, военизиран или паравоенизиран от бившите и/или настоящите тайни служби на днешното Министерство на вътрешните работи (и най-вероятно преди всичко на службата на генерал Иван Чобанов), на Министерството на армията или на някое от структурните звена на Червената Мафия. При тази хипотеза той е изпълнявал дейност по строго секретно оперативно мероприятие.

            При тази хипотеза това оперативно мероприятие: 1) е имало за своя отделна и конкретна крайна цел да осъществи терористично медикаментозно покушение върху малката ми дъщеря; 2) тази цел от своя страна е била елемент от много по-общата цел, която функционерите на бившата и на сегашната Държавна сигурност и тези на днешната Червена мафия са преследвали в продължение на много години в миналото и продължават да преследват и днес против мен и моите близки; 3) смисълът както на конкретната, така и на общата цел е да бъде осъществено наказателно и физически елиминационно терористично посегателство върху мен и моите близки; 4) причината за всичкото това е заложена в моята дългогодишна непримирима информационно-пропагандна и практическа юридическа дейност по търсене на наказателна отговорност за всички престъпни деяния от всеки отделен престъпен деец, принадлежал и/или принадлежащ към посочените престъпни структури.

            Във връзка с тази хипотеза една от изходните и важните дейности по разследването е да бъде проверен т. нар. действуващ или запасен (от резерва) военизиран статус на д-р Красимир Паликов и всичко свързано с и произтичащо от този статус.

            Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че в цялостната дейност по случая на Министерството на здравеопазването не се съдържа абсолютно нито един детайл, който да е в състояние да опровергае тази хипотеза.

            Хипотеза Трета е модификация на хипотеза Втора, при което става въпрос за същия тип отделна и конкретна престъпна дейност, осъществявана обаче като елемент на друга по-обща цел, имаща или секретен медикаментозно-експериментален характер, или характер на особени тип геноцидна или евгенетична дейност по биохигиеннно или политическо прочистване (бавно или бързо убиване и унищожаване) на лицата, принадлежащи към определен социално-политически, интелектуален, етнически или някакъв друг обществен слой или група.

            Във връзка с възможността да става въпрос за дейност по първия вариант на тази хипотеза (медикаментозно-експерименталния) следва да отбележа, че през последните десет-петнадесет години в българските медии се съдържа изключително обилна информация за голямо множество експерименти, извършени с определена фармацевтична форма в множество болници в България, както и при извънболнични медикаментозни третирания.

            Във връзка с възможността да става въпрос за дейност по втория вариант на тази хипотеза (геноцидно-евгенетичния) следва да отбележа, че макар и доказателствата в това отношение да са сравнително по-трудно събираеми, обработваеми и обосноваеми, все пак през последните десет-петнадесет години са регистрирани множество случаи, които напълно спокойно могат да бъдат използувани като доказателствено-аргументационен арсенал в това отношение.

            Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че в цялостната дейност по случая на Министерството на здравеопазването не се съдържа абсолютно нито един детайл, който да е в състояние да опровергае тази хипотеза.

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични слуги на българския мафиотски режим,

            Изрично, ясно и категорично настоявам да бъдат събрани на едно место както всичките посочени по-горе мои писмени изложения, така и изпращаните до мен писмени отговори, които се намират при посочените държавни и обществени институции и лица, както и да бъде извършено досъдебно и съдебно разследване на деянията на всички лица, имената на които се съдържат в цялата тази документация.

27 септември 2006 г.                                                                     Янко Н. Янков