ПИСМА / 048
Адрес за кореспонденция:
Янко Янков
ж. к. “Дианабад”,
Блок 4, етаж 6, ап. 38,
1172 София
***********************************
28 септември 2006 г.
Към:
LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.
LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.
LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.
LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.
LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.
LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.
LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.
LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.
LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.
LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.
LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.
LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.
LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.
LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.
LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.
LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.
LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.
LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.
LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.
LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.
LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.
LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.
LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.
LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.
LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.
LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.
LPC-Embassy-027/ 15 юни 2006 г.
LPC-Embassy-028/ 28 юни 2006 г.
LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.
LPC-Embassy-030/ 30 юни 2006 г.
LPC-Embassy-031/ 24 юли 2006 г.
LPC-Embassy-032/ 31 юли 2006 г.
LPC-Embassy-033/ 01 август 2006 г.
LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.
LPC-Embassy-035/ 14 август 2006 г.
LPC-Embassy-036/ 15 август 2006 г.
LPC-Embassy-037/ 16 август 2006 г.
LPC-Embassy-038/ 21 август 2006 г.
LPC-Embassy-039/ 22 август 2006 г.
LPC-Embassy-040/ 23 август 2006 г.
LPC-Embassy-041/ 24 август 2006 г.
LPC-Embassy-042/ 25 август 2006 г.
LPC-Embassy-043/ 29 август 2006 г.
LPC-Embassy-044/ 31 август 2006 г.
LPC-Embassy-045/ 25 септември 2006 г.
LPC-Embassy-046/ 26 септември 2006 г.
LPC-Embassy-047/ 27 септември 2006 г.
LPC-Embassy-048/ 28 септември 2006 г.
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите-членове
на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
До Президента
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София
До Главния прокурор
бул. “Витоша” № 2
1000 София
Информационно копие:
До Генералния директор
и Специалния справочен отдел и архив
на Българската телеграфна агенция (БТА)
бул. “Цариградско шосе” № 49
1124 София
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични слуги на българския мафиотски режим,
1. На 13 декември 1998 г. подадох до Главния прокурор Иван Татарчев писмено искане за извършване на проверка и предварително (досъдебно) разследване на фактите и обстоятелствата, при които е била дадена възможност на Петър Манков Манков да получи от Финансова къща „Омега-94” ООД сумата 5 815 (пет хиляди и осемстотит и петнадесет) щатски долари, които пари са се намирали там на моя лична сметка (като гражданско лице) по „Договор за доверително управление на финансови активи”.
Текстът на това писмено изложение е публикуван на с. 373-375 от Том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, издадена през 2003 г.
Като известни насочващи и обяснителни факти във връзка с това престъпно деяние съм посочил: а) че Петър Манков е бил личен и отдавнашен познат и приятел на собственика на финансовата къща Емил Павлов; б) и че по онова време Петър Манков е бил Генерален директор на две съвместни киргизко-български държавни фирми, представляващи важни структурни звена в България, принадлежащи на системата на руската Червена мафия, намиращи се по онова време в процес на децентрализиране, преструктуриране и приватизиране.
2. Тъй като след седем месеци, на 21 юли 1999 г., именно във връзка с това, получих телефонно обаждане от дознателя в сектор „Икономическа полиция” при Пето Районно полицейско управление Николай Желязков, на 21 юли 1999 г. подадох писмено изложение до Градския прокурор Нестор Несторов (вх. рег. № 3801/22.07.1999 г.) и до посочения дознател.
Текстът на това писмено изложение е публикуван на с. 31-34 от Том 5 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, издадена през 2003 г.
Държа изрично да подчертая, че в текста на това изложение изрично и пределно ясно се съдържа обоснованото от мен твърдение, че както по множеството други, така и специално по този случай прокуратурата е работела в полза на мафията и в нарушение на моите права.
3. Впоследствие, на 30 юли 1999 г., подадох писмено изложение, адресирано до Главния прокурор Никола Филчев, до Градския прокурор Нестор Несторов и полицейския дознател Николай Желязков.
Текстът на това писмено изложение е публикуван на с. 52-54 от Том 5 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, издадена през 2003 г.
Държа изрично да подчертая: а) че в текста на това изложение изрично и пределно ясно съм посочил, че притежавам абсолютно достоверна информация, че в случая се касае за прокурорска обезпеченост на безотговорността на виновните за това престъпно деяние лица; б) че като приложение и за тримата адресати съм предоставил копия от два документи – „Договорът за доверително управление на финнасови активи” и „Анекс към Договора”.
4. Следващото ми писмено изложение до Главния прокурор Никола Фолчев е от 11 октомври 2001 г.
Текстът на това писмено изложение е публикуван на с. 345-348 от Том 5 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, издадена през 2003 г.
Необходимо е изрично да бъде уточнено, че в посочения текст достатъчно ясно съм подчертал, че до този момент не съм получил абсолютно никакъв отговор от прокуратурата относно извършените от нея правни действия за защита на моите нарушени права. В същия текст изрично съм подчертал, че съм категоричен в убеждението си, че в случая прокуратурата е действувала и действува като придатък към мафията, главната грижа на който е да обезпечава безотговорност за извършените от нея престъпления.
* * *
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични слуги на българския мафиотски режим,
Във връзка с така изложените факти и обстоятелства настоявам да бъде извършено досъдебно разследване на осъществената в полза на престъпните дейци от мафията прокурорска и полицейска (дознателска) обезпечителна дейност, насочена към престъпно обезпечаване на безотговорност за посочените лица, извършили така описаното престъпление; става въпрос за прокурорите Иван Татарчев, Никола Филчев и Нестор Несторов, както и Николай Желязков, агентурната зависимост на които от бившата Държавна сигурност и днешната Червена мафия, поне според мен, е вън от всякакво съмнение.
Държа изрично да подчертая, също така, че според моята категорично достоверна информация: »Петър Манков Манков също така е бил агент на Държавна сигурност и като такъв е изпълнявал особени задачи не само по разработването на множество опозиционно настроени срещу комунистическата система български граждани, но и по обезпечаване на посткомунистическата престъпна дейност върху българската територия на киргизкия клан на руската мафия; »синът на Петър Манков вече в продължение на много години е офицер от сегашните специални служби на Министерството на вътрешните работи; »съпругата на сина (тоест - снахата) на Петър Манков е бивш гражданин на СССР и агент на КГБ; »съпругата на самия Петър Манков съща така е била агент на Държавна сигурност.
28 септември 2006 г. Янко Н. Янков
|