ПИСМА / 059

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       http://iankov.com

                                                                       iankov.bg@mail.bg

                                                                       ***********************************

                                                                       09 ноември 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.

LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.

LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.

LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.

LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.

LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.

LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.

LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.

LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.

LPC-Embassy-027/ 15 юни 2006 г.

LPC-Embassy-028/ 28 юни 2006 г.

LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.

LPC-Embassy-030/ 30 юни 2006 г.

LPC-Embassy-031/ 24 юли 2006 г.

LPC-Embassy-032/ 31 юли 2006 г.

LPC-Embassy-033/ 01 август 2006 г.

LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.

LPC-Embassy-035/ 14 август 2006 г.

LPC-Embassy-036/ 15 август 2006 г.

LPC-Embassy-037/ 16 август 2006 г.

LPC-Embassy-038/ 21 август 2006 г.

LPC-Embassy-039/ 22 август 2006 г.

LPC-Embassy-040/ 23 август 2006 г.

LPC-Embassy-041/ 24 август 2006 г.

LPC-Embassy-042/ 25 август 2006 г.

LPC-Embassy-043/ 29 август 2006 г.

LPC-Embassy-044/ 31 август 2006 г.

LPC-Embassy-045/ 25 септември 2006 г.

LPC-Embassy-046/ 26 септември 2006 г.

LPC-Embassy-047/ 27 септември 2006 г.

LPC-Embassy-048/ 28 септември 2006 г.

LPC-Embassy-049/ 03 октомври 2006 г.

LPC-Embassy-050/ 09 октомври 2006 г.

LPC-Embassy-051/ 18 октомври 2006 г.

LPC-Embassy-052/ 19 октомври 2006 г.

LPC-Embassy-053/ 23 октомври 2006 г.

LPC-Embassy-054/ 26 октомври 2006 г.

LPC-Embassy-055/ 30 октомври 2006 г.

LPC-Embassy-056/ 06 ноември 2006 г.

LPC-Embassy-057/ 07 ноември 2006 г.

LPC-Embassy-058/ 08 ноември 2006 г.

LPC-Embassy-059/ 09 ноември 2006 г.

 

 

Както този, така и всички предишни и следващи текстове от тази серия можете да прочетете:

а) в интернет на адрес: http://iankov.org;

б) в подготвената за печат книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, Том 7.

 


 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

Към: 6527/ 28.11.2000 г.

 

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

            Приложено, непосредствено тук (още в самото начало) като вградено скенерно копие ви представям текста на мое писмо, имащо дата 27 ноември 2000 г., индекс LPC-43, регистрационен № в канцеларията на Главния прокурор № 6527 от 28.11.2000 г., което писмо бе адресирано до и изпратено на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи; уточнявам, че по това мое искане досега не съм получил абсолютно никакъв отговор и че неговия текст съм публикувал на с. 297-301 от Том 5 на моята книжна поредица, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

 



 

 



 

 



 

 

 



 

 



 

 

 

 



* * *

 

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

            Отново изрично и категорично поддържам всеки ред и всяка буква на така посоченото по-горе изложение на фактите и искане за разследване.

            Освен това изрично и ясно настоявам да бъде проведено разследване и против тримата адресати на искането ми, тъй като те, бидейки най-висши държавно-властически лица, са извършили престъпно нарушение на задълженията си, при което са нарушили и моите гарантирани от закона права и интереси – в интерес на престъпниците тези най-висши държавно-властически лица са били предприели и осъществили специални мерки за обезпечаване на безотговорността на техните престъпни господари от тайните служби и Мафията.

* * *

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

            Изрично, ясно и категорично настоявам да бъде разпитан като свидетел и бившият Главен прокурор Никола Филчев.

            Наистина днес той е толкова компрометирана личност, че би представлявало доста висока степен на риск човек да използува и да се позовава на неговите думи, като на думи, които биха могли да имат стойност и авторитет; все пак, обаче, тъй като аз помня времето, когато неговните думи имаха своята значителна човешка и правна стойност, и тъй като все още ми се иска той да е запазил поне една малка частица от тези свои някогашни стойностни черти и качества, сега съм готов да рискувам и да го призова за свидетел.

            Публично известен факт е, че ние с него сме били не само състуденти, не само приятели, но и че аз бях негов кум (официален свидетел) на първия му брак.

            Публично известен е и фактът, че именно във връзка с неговата престъпна и в полза на Мафията дейност като Главен прокурор, след началото на 2001 г. ние с постепенно се отчуждихме и че през 2005 г. аз вече официално обявих в медиите, че се отказвам от кумството си, тъй като го считам за престъпен долнопробен слуга на престъпни мафиотски господари.

            Наистина фактите, относно които бих искал той да свидетелствува, биха могли да са само един от елементите на оперативно мероприятие, в което Никола Филчев, макар и изпълняващ длъжността Главен прокурор на България, е бил само най-долнопробен агент-провокатор; но все пак, не е изключено по онова време той все още да е искал да бъде и да е бил искрен към мен; още повече, че онова, което той ми е казал и на което днес се позовавам, ми изглежда абсолютно достоверно и точно.

            Тези факти се отнасят към лятото и есетнта на 2000 г., когато аз съвсем наскоро се бях завърнал от Лондон, а самият Никола Филчев вече се намираше в контекста на множество изключително жестоки събития и все още се опитваше да търси поле за личностна и професионална свобода на действията си.

            Тогава именно, в присъствието на трети човек (мой близък приятел и негов познат) Никола Филчев ми разказа, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:

            а) когато през миналата година бях заминал за Лондон и бях поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били влезли във връзка с британските и са им били предложили да получат тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британската територия по отношение на мен няколко оперативни мероприятия;

            б) че целта на тези мероприятия се е свиждала до това, българските специални служби да ми дадат да разбера, че животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план, аз трябва да бъда мотивиран да се завърна в България, и така процедурата по моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне по „елегантен” и безопасен за властите начин;

            в) при което моето фактическо завръщане в България ще бъде в изгода както за властите на България, така и за властите на Великобритания, тъй като: »по отношение на България ще отпадне едно „висящо” в международен план официално политическо обвинение от човек с моята политическа биография; »по отношение на Великобритания ще отпадне необходимостта да се произнася по искане за политическо убежище, направено от човек, когото тя преди време, в условията на класическия комунистически режим, е била признала като безспорен политически деец; и на когото днес, в условията на властта на наследниците на бившата комунистическа власт, би трябвало официално да признае същото политическо качество, каквото качество, обаче тя въобще не е била давала на нито един българин през последните петнадесет години; »така ще отпадне и необходимостта мафиотското по своята същност, но демократично по своето официално наименование българско правителство да има официален повод да обвини британското в „нарушение на демократичния европейски дух” и така добрите дипломатически взаимоотношения между двете страни няма да бъдат застрашени от ненужни и за двете страни скандали.

09 ноември 2006 г.                                                             Янко Н. Янков